Експериментът

 

Звънецът отекна по коридора на Детска хематология. Санитарката забърза да отключи.

- А, доктор Самуилов, заповядайте. Шефът каза да влезете направо при него.

Лекарят кимна и се запъти към вратата с надпис „Завеждащ отделение – д-р Цанков“. Тя се отвори и приятелят му го посрещна с широка усмивка.

- Влизай, влизай, Андрей! Тони, никой да не ни безпокои!

Двамата се настаниха около ниската масичка. Самуилов разпери ръце:

- Е, хайде казвай сега, за какво е тази тайнствена покана.

- Ще ти обясня. Но първо искам да ми обещаеш, че на никого няма да казваш, докато не успеем да получим разрешение.

- Добре де, обещавам – усмихна се Андрей. Приятелят му беше склонен към лудории, затова подобна молба изобщо не го учуди.

- Ето каква е цялата работа – започна Цанков. – На път съм да открия нов метод за лечение на левкемия.

- Хайде бе!

- Хайде я! Виждам, че не го вземаш на сериозно, но ще видиш! Методът е ефикасен, не е скъп и ще направи революция.

- Цанко - вдигна длан д-р Самуилов. – Нали знаеш, че моята специалност е друга. Може би не е правилно да ми разказваш, ако нещата са толкова сериозни. Това си е твое откритие все пак...

- Приятелю, не се прави на ударен. Не те каня да участваш в експеримента. Трябваш ми заради връзките ти. Защото, каква полза, че съм измислил нещо, ако не може после да навлезе в практиката? Пък и аз да си получа заслуженото възнаграждение...

- Ааааха – бавно каза Андрей.

- Недей се чумери де! Много ясно, че ще ти се отблагодаря! И също тъй е ясно, че исках да споделя с най-добрия си приятел от академията. Мислех, че разбираш... Това е такова вълнение!

- Добре, добре – усмихна се Самуилов. – Сега ще ми разкажеш ли?

- Ами всъщност е много просто. Кръв, това е отговорът на всички въпроси.

- Как така?

- Така! Болна кръв, здрава кръв, жива кръв! Като живата и мъртвата вода от приказките.

- Чакай малко, някакви кръвопреливания ли правиш?

- Не! – усмихна се загадъчно Цанков. – По-добре ела да видиш.

И го поведе по коридора към една от болничните стаи.

Първото, което видя вътре Андрей, беше една голяма клетка на пода. Огледа се. По леглата бяха насядали три момчета на възраст от шест до десет години. Лицата им бяха бледи, главите – обръснати. Тънките им вратлета стърчаха трогателно от яките на болничните пижамки. Всяко от децата държеше в ръце някакво животинче. Лекарят толкова се шокира, че в първия момент не можа да разпознае какви са.

Той се обърна към приятеля си:

- Цанко, какви ги вършиш, бе човек? Тия деца не трябва ли да са изолирани от микроби? Какви са тези домашни любимци?

- Не са домашни любимци – доволно отговори завеждащият. – Гледай, гледай...

Едно от децата вдигна животинчето към лицето си. Сега вече Самуилов видя, че това е малко зайче. Момчето хвана с едната си ръка двата му предни крака, а с другата – задните. После заби зъби в шията му. Зайчето изкрещя жално и се замята.

- Не! – извика лекарят и посегна да го спре, но Цанков го хвана здраво отзад и изви ръцете му. Момченцето вдигна очи, изгледа ги безразлично с размътен поглед и засмука по-силно кръвта на животинчето. По брадичката му потече тънка алена струйка, лицето му изрази блаженство.

Другите деца последваха примера му. Андрей мимоходом видя, че те държат кученца.

- Какво си направил? – ужасено прошепна той.

- Нищо лошо! – отсече приятелят му. – При обектите на експеримента се отбелязва подобрение.

- Какви обекти бе, идиот! Това са деца!

- Деца са на майките си! Аз тук нямам време за глезотии. Спасявам човечеството, ако не си забелязал.

- Цанко... Ти откачи ли? Добре, кажи ми, как изобщо си ги накарал? И няма ли да кажат на някого?

- Я ги погледни по-добре – подигравателно се изсмя в ухото му завеждащият. Той все така го държеше здраво. Децата унесено смучеха кръвта и не им обръщаха никакво внимание.

Тогава Самуилов осъзна.

- Дрогирал си ги??? Абе, ти ум имаш ли? Погледни ги само на какво приличат! Кой знае какви увреждания си им причинил! Ами тази кръв, неизследвана, необработена, тя пък какви ли зарази носи?

- Ти въобще не разбираш, Андрей. Това е жива, силна, топла кръв! Тя ги прави нови, различни! Кара ги да оцелеят на всяка цена! И наистина, показателите им се подобряват!

- Цанко, разбери, това няма да мине. И страничните ефекти не са ясни. Но не може да няма такива.

- Не ми пука за тях!

- Ами ако загине пациент?

- Хайде стига си ми лицемерничил! Това са раково болни! Пък и да загинат няколко... какво толкова? Важното е, че някой ден експериментът ще има успешен край.

- Ти си откачил – бавно каза Андрей. – Пусни ме. Още утре ще докладвам това на главния лекар. Казвам ти го, защото си ми приятел. Ако искаш, бягай.

Д-р Цанков не отговори известно време. Самуилов понечи да обърне глава, за да види защо мълчи. В този момент във врата му се заби игла. Силният опиат го приспа за секунди. Завеждащият се бе подготвил за всеки случай.

След като тялото се свлече на земята, той се обърна към децата. Бе ги обучил, докато се намираха под влиянието на наркотиците. Те знаеха, че някой ден техният доктор ще им осигури и кръв от човек и когато пият от нея, ще оздравеят напълно. Сега той се изправи и властно каза:

- Деца! Сега ще пиете човешка кръв!

Трите момчета се огледаха. До този момент те изобщо не бяха обърнали внимание на ставащото в стаята. Главите им бяха замаяни от лекарствата. Изобщо не забелязаха проснатия на пода д-р Самуилов. Единствения човек, когото видяха в стаята, беше техният лекуващ лекар и те вкупом му се нахвърлиха. Две от тях майсторски прегризаха вените на китките му, а най-голямото се насочи към врата.

Не очаквал подобна атака, д-р Цанков залитна и падна върху най-близкото легло. После замята ръце и се опита да отстрани децата от себе си. Но самият той ги бе превърнал в обучени малки зверчета и сега те не му позволиха да помръдне. Залепиха се за него като грозд бледи, гладни кърлежи. Така ги и намериха на сутринта, заспали като доволни кърмачета до изстиналото му тяло.

към страницата