Моите книги - Само любов

Тази книга не съществува наистина. 
Тя не ухае на хартия и няма листи, които да погалиш. 
Няма лъскава корица, която да прави очите щастливи. 
Не е минавала през строгите пръсти на редактор и коректор (макар че някои от разказите са.)
Тя беше една мечта, която се отказах да сбъдна, но не се отказах да споделя. 
Сега книгата живее в сърцето ми и аз я давам на вас. 
В нея е всичко, което не съм ви показала до днес. 
Тя ще заживее своя живот по различен начин, ще расте и ще се променя. 
Едно ще остане винаги същото: тя е тук, за да ви каже, че... 
САМО ЛЮБОВ Е НУЖНА. 


Картината, която трябваше да грейне на корицата и до днес виси на стената ми. 
Представям ви "Любов" на Елена Минкова. 

Започвам с едноименния разказ:
Този разказ беше включен в конкурсния подбор на Човешката библиотека за сборника "Зелени разкази (ама наистина)" Редактор - Елена Павлова

НЕПРЕСЪХНАЛА СЪЛЗА
Сборникът "Сълза за мама" беше резултат от дългогодишната ми работа в социалната сфера. Съдбата на възрастните хора и хората с увреждания в загиващото българско село късаше сърцето ми. Една книга не стигна, за да изплача всички сълзи. 

Разказът участва в сборника "Под знака на Фортуна" на Дамски писателски клуб "Фортуна", на който години наред бях председател. Редактор - Цветелина Георгиева.

МНОГОЛИКАТА
Този сборник поначало е за любовта. Просто защото всичко е за любовта. 
Но в него има разкази, обединени и от други идеи. А има такива, които разказват само за нея. И за това, колко много лица има тя. 
Ето ги:

Това е моят първи разказ въобще. И почти всичко в него е вярно. Сигурно си личи как още не съм била изучила занаята, но той е толкова искрен, че всеки път ме хваща за сърцето. А онази приятелка... най-най-добрата в училище... тя сега е много важна част от живота ми. Просто ново приятелство, различно. Това, което най-много ми липсва, е онова кафе с Фъстъчко. 
Този разказ е писан за конкурса "ПО крилете на гарвана" на издателство Гаяна и участва в едноименния сборник. Задачата беше да се създадат разкази, вдъхновени от творчеството на Едгар Алън По. И аз избрах неговата поема "Гарванът". Той е мрачен и ироничен, а на моменти запраща въображението на читателя в тъмни бездни. Искам да кажа, ако няма да понесете това, не го четете. Но той трябваше да бъде написан точно по този начин, защото е вдъхновен от творец, който е поглеждал в Бездната. Редактор - Кети Илиева

МОСТОВЕ
Любимата ми инициатива на клуб "Фортуна" е Националният конкурс за къс разказ "Мостове". Първите няколко години имах удоволствието да бъда част от журито. И задължението да участвам във всеки сборник с разказ по обявената тема. 
Редактор на всички текстове от раздела е Цветелина Георгиева. 

Това са разказите, които написах специално за конкурса "Мостове".
Тема на изданието "Русе - град на мостове"
Тема на изданието "Разкажи ми своята история"
Тема на изданието "Тайните на прашния гардероб"
Тема на изданието "Докато смъртта ни събере"

Този разказ е от сборника "Тайните на прашния гардероб". Ковидния сборник. Стояхме си по домовете и творихме заедно. Цялата общност около конкурса Мостове. Имахме верижно писане. Имахме и писане по зададено начало. В резултат на последното създадох "Земя без хора". 


LARP ПОСОКИ
Имаше едно време един много позитивен сайт, свързан с фентъзито и поддържан от чудесни хора. Той сега съществува предимно като архив, но продължава да бъде едно много приятно място в мрежата. Преди години екипът на Fantasy LARP Center организираше конкурси и аз много харесах техните теми, свързани с четирите посоки на света. Не изпратих всички разкази, но ги написах с голямо удоволствие. 

Тема на конкурса "Послание от Изтока"
Тема на конкурса "Забравеният Запад". Разказът спечели специалната награда на журито.
Тема на конкурса "Полъх от Севера"
Тема на конкурса "Песента на Юга"


ЧОВЕШКА МАГИЯ
Това е любимият ми раздел. Но също така и този, който малко ме натъжава. Защото трябваше да бъде отделен сборник. Най-добрият. Който най-много заслужаваше да се сбъдне. В който вложих най-много душа и сърце. Вярвам, че ще усетите това. 

Разказът е публикуван в списание "Дракус", много, много отдавна. Редактор: Кети Илиева


Няма коментари:

Публикуване на коментар