Сливане

Да отпусна глава на гърдите ти ...
Да почувствам ръцете ти жадни,
как изгарят плътта ми 
и достигат душата ми,
приласкават я безпощадно. 
Да ме водиш към тъмното,
да ме пазиш от страшното,
без остатък да ме изпиеш. 
И чрез теб да живея
и силна да бъда. 
Не ме пускай - ще ме убиеш ... 

Нели Цветкова

Пролет за теб

Ела и чуй как идва пролетта.

И вдишай въздуха, пропит от влага,

с ухание на бъдещи цветя.

По тротоарите снегът се сляга

и всичко се превръща във вода.

Нали животът ражда се във нея?

Излиза вятърът на свобода,

нетърпелив отново да запее

рефрена, който носи лудостта

и кара този свят да се люлее.

Ела и виж. Поискай пролетта,

А после...

остави я в теб да се разлее.

Ева

Целувка в дъжда

Не знам защо, но те сънувах...

Целувах те в дъжда,

а ти се смееше.

Бе хладно и се сгуших в теб,

а пръстите ти бавно,

много бавно

рисуваха чертите на лицето ми.

На веждата ти бе се спряла капка

и аз поех я с устни ,

без да се замисля.

А ти я искаше обратно

и си я взе.

Или целувка искаше?

Засмях се и побягнах палаво

по улицата опустяла и блестяща.

И скоро пак се озовах в прегръдките ти.

В очите ти се отразявах

и бях красива, знаеш ли?

Усетих малка капка да се стича

към сребърното сърчице,

блещукащо между гърдите ми.

Видях те как унесено я гледаш,

как с поглед проследяваш пътя й.

Но облаците почнаха да си отиват

от моя сън.

И аз побързах да си тръгна преди тях.

Очи отворих, за да срещна слънцето.

Но някой ден ще завали.

И аз при мен ще те повикам ...

Нели Цветкова

Предчувствие за теб

Моето малко чудо

Горска фея.

Малка омайница.

Бъдеща разбивачка на сърца.

Тя е моето бебе,

но как да не видя

колко тежка е, колко лъскава

тази плитка, дълга до кръста;

как в очите бадемови

огън избликва необуздан;

как понякога недетски мъдрости

детските устни изричат.

Тези пухкави устнички,

без червило – малинови...

... А някоя вечер

тя ще влезе на пръсти вкъщи,

закъсняла и зачервена.

И невинните устни ще бъдат подути.

И ще трепне сърцето ми

от жестоката безвъзвратност.

Някой ден моето малко чудо

магия ще бъде за едно момче.

И ще тръгне по своя път.

И ще прави своите грешки.

А пък аз в студеното утро

ще седя пред чаша кафе

и ще чакам.

Цял живот.

 

Не ме обичай

Обещай, че няма да се влюбваш.

Аз не искам да те нараня.

Обещай ми да не се погубваш.

Струва ли си за една жена?

Разбери ме, аз не искам нищо

и не мога нищо да ти дам.

Няма във сърцето ми огнище,

няма във душата светъл храм.

Друга бях. Обичах и раздавах.

Не получих нищо за това.

И сега едничка ми остава

гордо вдигнатата ми глава.

Не мисли, че ти ще си човекът,

който ще ме върне към света.

Просто пристъпи към мен полека,

просто остани при мен в нощта.

Ако толкова ти е необходимо,

вярвай тази нощ във любовта.

Аз ще бъда твоята любима,

но ще си отида сутринта.

Ти ще страдаш. Сам си си виновен.

Да – прекрасно зная как боли.

Но не искам аз да ти помогна,

както мене той не съжали.

Нели Цветкова

Влюбено сърце

Не исках вече глупави игри.

Дарих ти влюбеното си сърце

и като диамант то заискри,

поставено във твоите ръце.

Надникна ти като в кълбо кристал.

Пред тебе тайните ми то разкри,

а вътре бе не само любовта,

но болката. И ревността дори.

Но ти реши, че щом е диамант

това, което във ръка държиш,

студен и твърд е той. И затова

на всички удари ще издържи.

И бе жесток. Не знаеше ли ти,

че крехки са най-твърдите неща?

Ти с лекота сърцето ми разби

и диамантен прах се пръсна по света...

Нели Цветкова

                                         Снимка: Амит Кумар

Наранени

Мрази ме!

Искам да ме мразиш ...

Наричай ме с обидни думи.

И побеснявай, щом гласа ми чуеш.

Мисли за мен със яд.

Планирай как да ме разплачеш.

Очаквай следващия сблъсък,

при който ще те предизвикам.

Ще те залея с мойта ярост,

с гнева си ще те помета.

Ще те наказвам пак и пак,

задето ме отхвърли.

За любовта, която ми отказа.

За мъката, в която ме захвърли.

За моето сърце,

ридаещо от болка.

Как искам да те удрям и да плача,

безпомощно и сляпо,

додето изтече омразата,

като гореща кръв от рана –

и да престане да боли ...

Мрази ме, да, мрази ме!

Не ме наказвай само с безразличие.

Със теб не бихме се ранявали така,

ако не бяхме се обичали.

Нели Цветкова

                                  Снимка: Анна Ткаченко

Colgate total

Не ти ли хареса

кротката ми любов,

изпълнена с обожание?

Май за толкова нежност

ти не беше готов –

безинтересна ти станах.

Хей, приятел,

не буди демона в мен,

че още не ме познаваш.

Взе си белята –

ще ми паднеш ти някой ден

и тогава ще съжаляваш.

Аз не ти ли казах

да не пипаш кибрита,

а ти с огъня си играеш ...

Ще бъдеш наказан.

Даже няма да питам

дали го желаеш.

Тръпка ти трябва.

Конфронтация.

Страст на кристали.

Ще ги имаш тогава.

Секс до капитулация.

Ох, как ме палииииш!

А най-накрая

ще впия зъби в врата ти.

Не трябваше да ме предизвикваш.

Това е раят ...

Бавно вкусвам кръвта ти ...

Не се дърпай – ще свикнеш!

Нели Цветкова

Антракт

Навън е нощ и преспи тъмносини.

Блед лунен сърп прозвънва в тишината,

снежинки бавно лягат по земята,

а въздухът е като зимно вино.

Далече някъде пращят камини,

наздравиците се надсвирват с вятъра,

а аз съм тук. И вдъхвам самотата,

любовно подарена ми от зимата.

Отпускам се в прегръдките й силни,

забравила блажено суетата,

додето ми залипсва топлината

и почна да изрязвам пак пъртина. 

Нели Цветкова

Пречистване

Изхвърлих от душата си ужасното,

красивото, ревнивото, опасното,

невинното и грубото, и нежното,

и злото, и доброто ... безнадеждното...

Изхвърлих всичко, за да не боли.

И празното ме заобиколи.

Така да се пречистя се надявах.

Пред новото начало се изправих,

посегнах първата си крачка да направя,

но в празно стъпва ли се?

Нели Цветкова

Приказка

Върховете на твоите пръсти
докосват нежно гърба ми.
Аз седя и не смея да дишам,
аз ловя всеки мъничък миг –
да го имам за после ...
Те рисуват малки фигурки
по чувствителната ми кожа.
Те пишат една романтична приказка,

в която аз съм твоята принцеса.
Те плетат една фина паяжина –
толкова красива, толкова нежна
и толкова безмилостно здрава ...
И аз се оплитам, оплитам, оплитам ...
И където и да отида после,
завинаги ще остана в нашата приказка.
Любов моя, докосвай ме още ...

Нели Цветкова

На едно питие

Приятелко моя, така си сломена.

Какво ти е? Някой ли те нарани?

Изглеждаш объркана и уморена

и толкова тъжна, така огорчена.

Приятелко моя, до мен поседни.

Ела, разкажи. Аз умея да слушам.

Щом искаш, крещи. Щом можеш, плачи.

Душата ти в моята нека се сгуши.

След туй по цигара със теб ще изпушим.

Но само не гледай с тези тъжни очи.

Отпиваме бавно от бирата с пяна.

Така си и знаех. Мъж е нали?

И двете сме вече малко пияни.

Студената чаша обхващам със длани.

Но теб те боли – значи мен ме боли.

Аз зная, че болката днес те убива.

Но няма да бъде вечно така.

И ти ще почувстваш, че студът си отива,

ще бъдеш пак топла, ще бъдеш пак жива.

Приятелко моя, повярвай в това!

Нели Цветкова

Сафари

Казваш, че ме искаш покорна и кротка.

Като котка да бъда за теб.

Мили мой,

аз съм твоето коте

и обичам под ласките ти да мъркам,

да бъда гальовна,

в тебе да се отърквам.

Но щом те погледна,

очите ми светват в зелено.

Недей да забравяш,

че под меките лапички

остри нокти се крият.

Звяр свободен е котката

и ходи където си ще.

Звяр капризен е котката –

харесва й да те притежава.

Тя е горда със своето родословие,

затова запомни:

срещу косъма ако ме гладиш,

в тигрица ще ме превърнеш.

Имаш само един малък шанс –

ловец стани!

Нели Цветкова

Кафене

Колебая се малко на входа,

но съм смела и влизам.

Ти зад бара стоиш,

бършеш чаши,

проследяваш пътя ми

между масите.

Пускаш музика,

но преди да позная парчето,

се поврежда джубоксът.

Слагаш чаша пред мен

и се питам

дали в нея наля

ароматно кафе,

бавно сварено,

по специална рецепта за мен,

да го пия с наслада,

а после,

да гадая какво ще се случи.

Или чай от вълшебни билки,

да затворят очите ми за света -

само тебе да виждам.

Гледам чашата,

а по нея -

следи от червило.

Няколко цвята.

И утайка на дъното.

Сметката, моля!

Нели Цветкова