Ухание

 

Съвсем излишни ароматни свещи ...

Студено вино в чашите звънливи.

И мъжки поглед, който ме изпива.

А аз се питам как се е досетил

коя ми е любимата балада

и как разбра, че не обичам рози.

Нима възможно е наистина да знае,

че теменужките, които ми поднася,

са също като мен?

Че тяхната свенливост е заблуда?

Че със цвета им често се сравнява

гореща, страстна лятна нощ, в която

се търсят жадно нечии ръце

и устните са жар?

Че тяхната душа е самодивска

и могат да те омагьосат с аромат –

да го сънуваш цяла зима.

Не искат много – само малко нежност.

Но той изглежда знае.

И ме гледа.

През пламъка на свещите

усещам погледа му.

И се превръщам в цвете.