петък, 18 януари 2013 г.

Кулинарни рецепти - Соленки, соленки...

Почти като хляб, но по-пикантни и фини. Те стават за всичко - бърза или не толкова бърза закуска, мезе, добавка към кафето, чая, млякото. Могат да се хапват самостоятелно или с колбас, пастет, кисело мляко и каквото ви хрумне (веднъж опитах с конфитюр, истинска емоция, при това никак не лоша). Те са трайни и могат да служат като ценен скрит резерв. (Веднъж установих, че дъщеря ми оставила няколко соленки да квартируват 2 месеца в хладилника - още бяха живи, с лека промяна в мириса!) На всичко отгоре са простички за изпълнение.
Предлагам ви две рецепти, които правя често. Не мога да си избера коя ми харесва повече!





СОЛЕНИ ПРЪЧИЦИ

Смесваме в купа следните продукти: 1 1/2 чаена лъжичка сол, 1 чаена лъжичка бакпулвер, 1 непълна чаена чаша прясно мляко, 1 препълнена чаена чаша твърда мазнина. Може да използвате свинска мас, краве масло или готварски маргарин, за който сте сигурни, че няма да се разпадне на вода и... другото не го знам какво е. Ще ви разбера, ако използвате готварски маргарин. Наистина, маргаринът е кулинарно творение на Сатаната, но какво да се прави? В тази криза прасетата са като топмодели, а кравите вече дават обезмаслено мляко... И все пак, при възможност се спрете на маста или маслото. Само внимавайте последното да не се окаже маргарин под прикритие. Напоследък не е проблем да си намерите такова, среща се често и повсеместно. Така че умната!
Но да се върна към рецептата. Всичко това го поразбърквате. Няма как да го направите хомогенно - мазнината ви не е разтопена. Но това изобщо не е проблем, при месенето нещата ще си дойдат по местата. Добавяте брашно, като бъркате първо с лъжица, после и с ръка, до образуването на меко тесто. Разбира се, ако искате да бъркате направо с ръка, никой не може да ви спре! Такова забавление всяка жена трябва да си достави поне веднъж в живота... 
Мислите, че съм забравила да напиша колко е брашното? Не, не съм, никога не знам колко ми е брашното, затова и не се опитвам да лъжа хората. Може би около половин кило, но... коя съм аз, че да го твърдя?
Та превръщате мазната каша в тесто. То трябва да е средно твърдо и да не лепне. Не се лъжете да го правите меко като памук, за маслените теста това не е добре. Също така не се престаравайте с месенето - топлината от ръцете ви размеква мазнината и влошава качеството на продукта. 
Накрая гордо оформяте готовото тесто на топка. Не, недейте! Нали ще правим пръчици, мислите ли, че от топка е лесно да се разточи правоъгълник? Много по-лесно ще е с цилиндър. Докато постигна нужната форма, аз си помагам с ръце. С помощта на точилката тестото, кой знае защо, придобива всякакви странни форми, упорито избягвайки само желаната от вас. С точилката заглаждате накрая. Дебелината на тестото варира между 3 и 7 милиметра. Колкото по-тънки са соленките, толкова по-хрупкави стават. Пръчиците над 5 милиметра пък образуват хубави, крехки слоеве във вътрешността си и са много пухкави. Ето как само с вариации в дебелината на разточване можете да направите различни соленки.
Следва нарязване. Много е удобно да се използва къдрав нож с въртящо се колелце. Но и да няма, задачата пак не е трудна. И ще ви кажа нещо: хич да не ви е срам да използвате линийка или нещо друго право, което да води ножа ви. Точилката също става. Колкото са по-тесни и дълги са пръчиците, толкова по-шармантни на вид ще са. И по-лесно ще се поднасят в чаша, което минава за много шикозно. 
Но да приключа с френската терминология и да довърша рецептата. От плота тестените пръчици отиват в тавата. Или още по-удобно - върху дъното й, след като сте я захлупили. Повярвайте, спестява много главоболия! Естествено, първо постилате хартия за печене, това се разбира от самосебе си. Оставяйте разстояние при подреждането. Не е нужно да е голямо, но трябва да го има. Следва намазване с разбито яйце и накрая поръсване. Ето тук е хубавата част. Защото можете да поръсите с ким, мак, сусам, трици, настърган кашкавал, настъргано сирене, смлени орехи... Можете също така да направите различно поръсените соленки с различна форма. И така сте застреляли с един куршум N заека. Остава само да ги изпечете, което става на 150 - 170 градуса. Внимавайте, особено ако са тънки, прегарят бързо! 
Това е всичко.
А соленките наистина са много вкусни. Не знам защо, обаче на другия ден... са още по-вкусни. Или поне тези, които още не са изядени.

А сега - кифличките.

         
СОЛЕНИ КИФЛИЧКИ

Тези са направо категория лукс. Или просто аз обичам кашкавалена миризма.
Отново вземате вездесъщата купа за замесване и в нея слагате: 200 грама твърда мазнина, 1 1/2 чаена лъжичка сол, 1 чаена лъжичка сода бикарбонат, която угасяте в 1 чаена чаша кисело мляко (не съм сигурна какво отношение има угасянето на содата към качеството на тестото, но много ми харесва как се пени), по 150 грама сирене и кашкавал - ситно настъргани. Постарайте се да ги настържете наистина дребно, те трябва да се слеят с тестото, защото не са плънка, а ароматна и вкусова съставка. Моментът на настъргването е моментът на истината. Тогава ще разберете твърдо доказан ли е продуктът или не е сирене, ами деликатес. 
По познатия вече начин замесвате тесто. Брашно - колкото е нужно. После имате два варианта. Съгласно разпространената рецепта тестото се слага за половин час в хладилник (има и двучасова версия) Тази рецепта обаче предполага, че когато сте замесвали, мазнината е била разтопена, макар и не гореща. Аз пък казвам, че ако използвате студена, твърда мазнина и работите бързо, няма абсолютно никакъв смисъл да ползвате хладилника. Ако обаче сте си имали предварителни планове за този половин час - моля!
Каквото и да сте направили с тестото дотук, следва оформление. Разделяте го на осем топки. Всяка топка се разточва с диаметър 18-20 сантиметра, след което се нарязва радиално на осем триъгълника. Триъгълниците се навиват отвън навътре, при което се образуват кифлички с прави краища и подчертан релеф, благодарение на стегнатостта на тестото. Навиването ми е любимият момент: допирам леко длан до външното ръбче и после само плъъъзгам - и хоп, кифличка!
Какво остана? А, да, заповядвате на кифличките да се строят в тавата. Или поне на мен ми се иска да се наредят сами, но те не слушат, поради което се предавам и ги редя саморъчно. После разбивате едно яйце и ги намазвате хубаво и старателно. За Бога, не ги поръсвайте с нищо! Този божествен аромат, който те ще добият при печенето, не трябва да се смесва с каквото и да било! Просто ги сложете във фурната на 180 градуса и почакайте да се зачервят апетитно. И внимавайте да не се опарите! Кълна се, като изстинат, са по-вкусни.
Ами... това е. Да ви е сладко!

Нели Цветкова