неделя, 10 януари 2016 г.

"Изкривени реалности" - Коста Сивов

„Изкривени реалности“ на Коста Сивов е малка по обем и формат и се чете за половин час. Вероятно някой би си я носил в джоба и би я чел, докато чака влака. Само че... прочетеното ще остане  в главата му дълго, след като пътуването е приключило.
Историята е смесица между психо, криминале и фантастика, богата откъм образи и внушения, но без да оставя впечатлението за препускане през сюжета. Напротив, детайлите са изпипани, а образите оживяват от първата си поява. Читателят следва паралелно съдбите на двамата герои, за да установи наличието на странната връзка между тях и после с нетърпение да очаква разкриването на истината. Авторът нагнетява напрежението майсторски и в това отношение книгата не отстъпва на нито едно добро криминале, да не кажа, че и превъзхожда някои. Финалът – достатъчно кървав и драматичен, внася известен хорър акцент. Но истинският ужас се случва в главите на героите, хванати в капана на един психо експеримент от бъдещето.
Специално искам да отбележа интересната структура и перфектния избор на заглавия за отделните части. Главите за единия герой са наречени „Акт“, а за другия „Отрязък“ и това не е само, за да ги различава читателят. Всъщност, те бяха първото, което ме  накара да разсъждавам по въпроса кое в крайна сметка е реалността и всичко около нас ли е театър. И ако в съня постигаме това, което в реалността не сме могли, въпреки желанието си, тогава кое е истинското ни аз – реалното или сънуваното? Или може би е по-правилно да кажа сънуващото? Нима всеки от нас нощем не живее в други светове и не се събужда понякога странно развълнуван?
Според авторския финал всеки от паралелните образи трябва да остане на своето място. Сигурно е така. Във вселената трябва да има ред. Но нали не пречи да си позволим мъничко копнеж? Това е просто копнеж за други шансове... И, ако е насън, не вреди... нали?

Какво да кажа повече? Книга, способна да предизвика такива размисли, очевидно си струва да се прочете. На друг читател тя ще каже други неща. Но важното е, че ще говори. Защото Коста Сивов има много за казване и умее да ни накара да го слушаме.

петък, 1 януари 2016 г.

2015-та, книгите и аз

Изтеклата 2015-та не беше за мен година на голямо творческо вдъхновение. Причините са извън литературата и не си струва да се коментират тук.
Затова пък, 2015-та беше година, в която за пръв път усетих какво е да береш плодовете на своя труд.


Ето ги. Две издадени книги и две участия в сборници. С всяко от тях се гордея истински. 


"Синьото мънисто" излезе в началото на годината. През март вече я представяхме. В Русе се срещнах с читатели два пъти. В "Караоке стар" събитието беше организирано от Поли Лъвчиева и нейния клуб "Мечтание". За музиката се погрижиха THE STRANGERS  - едни талантливи млади хора с китари и флейта. 



Последва представяне в РБ "Любен Каравелов" - Русе. То беше широко отразено от местните медии и провокира значителен интерес сред читателите на библиотеката. 


Третото представяне се случи в Борово. Както се казва, у дома и стените помагат. Благодаря на всички приятели и колеги, които дойдоха да ме подкрепят на това събитие. 



"Синьото мънисто" е най-успешната ми книга до този момент. Тя напълно заслужи да има своето продължение... но за това през 2016-та. 

През пролетта на 2015-та, след конкурсен подбор, мои разкази със социална насоченост бяха включени в два електронни сборника.




В сборника "Съвременният свят в творчеството на жената" на "Червеният ездач" влязоха разказите "Застъпницата" и "Баба Станка". По-късно главният организатор на конкурса Петър Загорлиев по свое усмотрение добави на сайта и "Възстановката", който първоначално бе отхвърлен заради прекалено много оптимизъм :) За съжаление в този момент аз самата вече не бях толкова оптимистична, но... нека има усмивки. 



Малко по-късно дойде и участието в "Зелени разкази /ама наистина/" на Човешката библиотека, с разказа "Само любов". Този сборник е обединен около темата за нашия роден дом - земята и за връзката ни с всичко живо /и неживо/, което я обитава. 
Подготовката на разказа стана повод за запознанството ми с Елена Павлова - великолепен редактор и интересна личност. 

Пролетта на 2015-та ми донесе и една награда, с която се гордея изключително много - специалната награда на екипа на Фентъзи ЛАРП център в конкурса "Забравеният запад" за разказа "Флоричиката".




2015-та беше годината на влизането ми в Читанка. Предоставих "Ясновидката" - първата ми книга. Скромният й хартиен тираж се изчерпа и аз реших, че си струва тя да бъде достъпна безвъзмездно за желаещите читатели. Тя може да бъде прочетена или изтеглена също така и на този блог. 


Последното събитие на 2015-та беше излизането на сборника ми "Нощно дежурство" - първият ми експеримент в жанра хорър. 


Той излезе като № 8 от колекция "Дракус" на "Gaiana book & art studio" и това ме прави изключително горда. Запознатите знаят защо - Явор Цанев не прави компромиси при подбора. 
Промотирането на тази книга предстои през 2016-та година, а междувременно в последния брой на списание "Дракус" можете да прочетете разказа "Белези", който е включен в нея. 


Какво не направих през 2015-та? Не участвах в конкурса "451 по Бредбъри" на Гаяна, а трябваше. Не се включих в "Истории от някога", но през 2016-та ще се поправя. Не участвах и в "13 черни котки" - и не трябваше. 

Благодарностите:
Цеци, на теб, мила приятелко, ще бъда благодарна през всяка година до края на живота ни и след това! Без теб изобщо не бих се захванала с литература. То, като се замисля, светът трябва да ти е благодарен ;) 
Семейство и приятели, всички вие, които ме подкрепяхте и стопляхте, които бяхте до мен на представянията, Джу и Танчето, които направихте /освен всичко друго/ колекция "Синьото мънисто", Ники, Мариана, Галя и още... благодаря ви и ви обичам! 
Явор и Кети, нямам думи да ви кажа колко сте важни за мен и колко обичам да работя с вас! 

Новогодишното ми решение: да не позволя повече низости да смачкват духа ми. И - да пиша, да пиша, да пиша... 

На всички приятели, колеги и читатели желая една ползотворна и вдъхновена 2016-та! Бъдете здрави, инатести и, дай Боже, ценени! 
Честита 2016-та и наздраве!