четвъртък, 20 март 2014 г.

"Огледалото" в "Дракус"

            "Вежен
            “Брат ми, къде си? Отговори ми! От три дни те викам, къде се покри, копеле? Добре ли си? Мамка му, идвам да те намеря!”
Най-вероятно диването е забъркало поредната си каша и сега се крие. Няма да е задълго. Никога досега не ми е било проблем да проникна в съзнанието му, за да предам съобщенията си. Както и да уловя неговите отговори в мига, в който той ги формулира. Много е просто. Аз съм телепат.
Семейството ми е сред посветените. Майка ми беше лечител,  баща ми – ясновидец. Красен може да материализира желанията си. Неговата дарба е наистина интересна. Понякога се шегувам, че е точно като магьосник от приказките. Поглежда те, хвърля към теб мисъл, примерно “Да ти порасне косата”… и ето че на главата ти се вее буйна грива. Забавна дарба, само да не злоупотребяваш с нея. Но моето братче знае ограниченията. Както и всички ние.
Само че къде се е дянал?"

Из "Огледалото", Нели Цветкова


Целия разказ можете да прочетете в брой 1/2014 на списание "Дракус".


петък, 14 март 2014 г.

Пролет за теб

Ела и чуй как идва пролетта.
И вдишай въздуха, пропит от влага,
с ухание на бъдещи цветя.
По тротоарите снегът се сляга

и всичко се превръща във вода.
Нали животът ражда се във нея?
Излиза вятърът на свобода,
нетърпелив отново да запее

рефрена, който носи лудостта
и кара този свят да се люлее.
Ела и виж. Поискай пролетта,
А после...

остави я в теб да се разлее.