петък, 1 януари 2016 г.

2015-та, книгите и аз

Изтеклата 2015-та не беше за мен година на голямо творческо вдъхновение. Причините са извън литературата и не си струва да се коментират тук.
Затова пък, 2015-та беше година, в която за пръв път усетих какво е да береш плодовете на своя труд.


Ето ги. Две издадени книги и две участия в сборници. С всяко от тях се гордея истински. 


"Синьото мънисто" излезе в началото на годината. През март вече я представяхме. В Русе се срещнах с читатели два пъти. В "Караоке стар" събитието беше организирано от Поли Лъвчиева и нейния клуб "Мечтание". За музиката се погрижиха THE STRANGERS  - едни талантливи млади хора с китари и флейта. 



Последва представяне в РБ "Любен Каравелов" - Русе. То беше широко отразено от местните медии и провокира значителен интерес сред читателите на библиотеката. 


Третото представяне се случи в Борово. Както се казва, у дома и стените помагат. Благодаря на всички приятели и колеги, които дойдоха да ме подкрепят на това събитие. 



"Синьото мънисто" е най-успешната ми книга до този момент. Тя напълно заслужи да има своето продължение... но за това през 2016-та. 

През пролетта на 2015-та, след конкурсен подбор, мои разкази със социална насоченост бяха включени в два електронни сборника.




В сборника "Съвременният свят в творчеството на жената" на "Червеният ездач" влязоха разказите "Застъпницата" и "Баба Станка". По-късно главният организатор на конкурса Петър Загорлиев по свое усмотрение добави на сайта и "Възстановката", който първоначално бе отхвърлен заради прекалено много оптимизъм :) За съжаление в този момент аз самата вече не бях толкова оптимистична, но... нека има усмивки. 



Малко по-късно дойде и участието в "Зелени разкази /ама наистина/" на Човешката библиотека, с разказа "Само любов". Този сборник е обединен около темата за нашия роден дом - земята и за връзката ни с всичко живо /и неживо/, което я обитава. 
Подготовката на разказа стана повод за запознанството ми с Елена Павлова - великолепен редактор и интересна личност. 

Пролетта на 2015-та ми донесе и една награда, с която се гордея изключително много - специалната награда на екипа на Фентъзи ЛАРП център в конкурса "Забравеният запад" за разказа "Флоричиката".




2015-та беше годината на влизането ми в Читанка. Предоставих "Ясновидката" - първата ми книга. Скромният й хартиен тираж се изчерпа и аз реших, че си струва тя да бъде достъпна безвъзмездно за желаещите читатели. Тя може да бъде прочетена или изтеглена също така и на този блог. 


Последното събитие на 2015-та беше излизането на сборника ми "Нощно дежурство" - първият ми експеримент в жанра хорър. 


Той излезе като № 8 от колекция "Дракус" на "Gaiana book & art studio" и това ме прави изключително горда. Запознатите знаят защо - Явор Цанев не прави компромиси при подбора. 
Промотирането на тази книга предстои през 2016-та година, а междувременно в последния брой на списание "Дракус" можете да прочетете разказа "Белези", който е включен в нея. 


Какво не направих през 2015-та? Не участвах в конкурса "451 по Бредбъри" на Гаяна, а трябваше. Не се включих в "Истории от някога", но през 2016-та ще се поправя. Не участвах и в "13 черни котки" - и не трябваше. 

Благодарностите:
Цеци, на теб, мила приятелко, ще бъда благодарна през всяка година до края на живота ни и след това! Без теб изобщо не бих се захванала с литература. То, като се замисля, светът трябва да ти е благодарен ;) 
Семейство и приятели, всички вие, които ме подкрепяхте и стопляхте, които бяхте до мен на представянията, Джу и Танчето, които направихте /освен всичко друго/ колекция "Синьото мънисто", Ники, Мариана, Галя и още... благодаря ви и ви обичам! 
Явор и Кети, нямам думи да ви кажа колко сте важни за мен и колко обичам да работя с вас! 

Новогодишното ми решение: да не позволя повече низости да смачкват духа ми. И - да пиша, да пиша, да пиша... 

На всички приятели, колеги и читатели желая една ползотворна и вдъхновена 2016-та! Бъдете здрави, инатести и, дай Боже, ценени! 
Честита 2016-та и наздраве!