петък, 18 януари 2013 г.

Кулинарни рецепти - Соленки, соленки...

Почти като хляб, но по-пикантни и фини. Те стават за всичко - бърза или не толкова бърза закуска, мезе, добавка към кафето, чая, млякото. Могат да се хапват самостоятелно или с колбас, пастет, кисело мляко и каквото ви хрумне (веднъж опитах с конфитюр, истинска емоция, при това никак не лоша). Те са трайни и могат да служат като ценен скрит резерв. (Веднъж установих, че дъщеря ми оставила няколко соленки да квартируват 2 месеца в хладилника - още бяха живи, с лека промяна в мириса!) На всичко отгоре са простички за изпълнение.
Предлагам ви две рецепти, които правя често. Не мога да си избера коя ми харесва повече!





СОЛЕНИ ПРЪЧИЦИ

Смесваме в купа следните продукти: 1 1/2 чаена лъжичка сол, 1 чаена лъжичка бакпулвер, 1 непълна чаена чаша прясно мляко, 1 препълнена чаена чаша твърда мазнина. Може да използвате свинска мас, краве масло или готварски маргарин, за който сте сигурни, че няма да се разпадне на вода и... другото не го знам какво е. Ще ви разбера, ако използвате готварски маргарин. Наистина, маргаринът е кулинарно творение на Сатаната, но какво да се прави? В тази криза прасетата са като топмодели, а кравите вече дават обезмаслено мляко... И все пак, при възможност се спрете на маста или маслото. Само внимавайте последното да не се окаже маргарин под прикритие. Напоследък не е проблем да си намерите такова, среща се често и повсеместно. Така че умната!
Но да се върна към рецептата. Всичко това го поразбърквате. Няма как да го направите хомогенно - мазнината ви не е разтопена. Но това изобщо не е проблем, при месенето нещата ще си дойдат по местата. Добавяте брашно, като бъркате първо с лъжица, после и с ръка, до образуването на меко тесто. Разбира се, ако искате да бъркате направо с ръка, никой не може да ви спре! Такова забавление всяка жена трябва да си достави поне веднъж в живота... 
Мислите, че съм забравила да напиша колко е брашното? Не, не съм, никога не знам колко ми е брашното, затова и не се опитвам да лъжа хората. Може би около половин кило, но... коя съм аз, че да го твърдя?
Та превръщате мазната каша в тесто. То трябва да е средно твърдо и да не лепне. Не се лъжете да го правите меко като памук, за маслените теста това не е добре. Също така не се престаравайте с месенето - топлината от ръцете ви размеква мазнината и влошава качеството на продукта. 
Накрая гордо оформяте готовото тесто на топка. Не, недейте! Нали ще правим пръчици, мислите ли, че от топка е лесно да се разточи правоъгълник? Много по-лесно ще е с цилиндър. Докато постигна нужната форма, аз си помагам с ръце. С помощта на точилката тестото, кой знае защо, придобива всякакви странни форми, упорито избягвайки само желаната от вас. С точилката заглаждате накрая. Дебелината на тестото варира между 3 и 7 милиметра. Колкото по-тънки са соленките, толкова по-хрупкави стават. Пръчиците над 5 милиметра пък образуват хубави, крехки слоеве във вътрешността си и са много пухкави. Ето как само с вариации в дебелината на разточване можете да направите различни соленки.
Следва нарязване. Много е удобно да се използва къдрав нож с въртящо се колелце. Но и да няма, задачата пак не е трудна. И ще ви кажа нещо: хич да не ви е срам да използвате линийка или нещо друго право, което да води ножа ви. Точилката също става. Колкото са по-тесни и дълги са пръчиците, толкова по-шармантни на вид ще са. И по-лесно ще се поднасят в чаша, което минава за много шикозно. 
Но да приключа с френската терминология и да довърша рецептата. От плота тестените пръчици отиват в тавата. Или още по-удобно - върху дъното й, след като сте я захлупили. Повярвайте, спестява много главоболия! Естествено, първо постилате хартия за печене, това се разбира от самосебе си. Оставяйте разстояние при подреждането. Не е нужно да е голямо, но трябва да го има. Следва намазване с разбито яйце и накрая поръсване. Ето тук е хубавата част. Защото можете да поръсите с ким, мак, сусам, трици, настърган кашкавал, настъргано сирене, смлени орехи... Можете също така да направите различно поръсените соленки с различна форма. И така сте застреляли с един куршум N заека. Остава само да ги изпечете, което става на 150 - 170 градуса. Внимавайте, особено ако са тънки, прегарят бързо! 
Това е всичко.
А соленките наистина са много вкусни. Не знам защо, обаче на другия ден... са още по-вкусни. Или поне тези, които още не са изядени.

А сега - кифличките.

         
СОЛЕНИ КИФЛИЧКИ

Тези са направо категория лукс. Или просто аз обичам кашкавалена миризма.
Отново вземате вездесъщата купа за замесване и в нея слагате: 200 грама твърда мазнина, 1 1/2 чаена лъжичка сол, 1 чаена лъжичка сода бикарбонат, която угасяте в 1 чаена чаша кисело мляко (не съм сигурна какво отношение има угасянето на содата към качеството на тестото, но много ми харесва как се пени), по 150 грама сирене и кашкавал - ситно настъргани. Постарайте се да ги настържете наистина дребно, те трябва да се слеят с тестото, защото не са плънка, а ароматна и вкусова съставка. Моментът на настъргването е моментът на истината. Тогава ще разберете твърдо доказан ли е продуктът или не е сирене, ами деликатес. 
По познатия вече начин замесвате тесто. Брашно - колкото е нужно. После имате два варианта. Съгласно разпространената рецепта тестото се слага за половин час в хладилник (има и двучасова версия) Тази рецепта обаче предполага, че когато сте замесвали, мазнината е била разтопена, макар и не гореща. Аз пък казвам, че ако използвате студена, твърда мазнина и работите бързо, няма абсолютно никакъв смисъл да ползвате хладилника. Ако обаче сте си имали предварителни планове за този половин час - моля!
Каквото и да сте направили с тестото дотук, следва оформление. Разделяте го на осем топки. Всяка топка се разточва с диаметър 18-20 сантиметра, след което се нарязва радиално на осем триъгълника. Триъгълниците се навиват отвън навътре, при което се образуват кифлички с прави краища и подчертан релеф, благодарение на стегнатостта на тестото. Навиването ми е любимият момент: допирам леко длан до външното ръбче и после само плъъъзгам - и хоп, кифличка!
Какво остана? А, да, заповядвате на кифличките да се строят в тавата. Или поне на мен ми се иска да се наредят сами, но те не слушат, поради което се предавам и ги редя саморъчно. После разбивате едно яйце и ги намазвате хубаво и старателно. За Бога, не ги поръсвайте с нищо! Този божествен аромат, който те ще добият при печенето, не трябва да се смесва с каквото и да било! Просто ги сложете във фурната на 180 градуса и почакайте да се зачервят апетитно. И внимавайте да не се опарите! Кълна се, като изстинат, са по-вкусни.
Ами... това е. Да ви е сладко!

Нели Цветкова


вторник, 15 януари 2013 г.

Влюбено сърце


Не исках вече глупави игри.
Дарих ти влюбеното си сърце
и като диамант то заискри,
поставено във твоите ръце.

Надникна ти като в кълбо кристал.
Пред тебе тайните ми то разкри,
а вътре бе не само любовта,
но болката. И ревността дори.

Но ти реши, че щом е диамант
това, което във ръка държиш,
студен и твърд е той. И затова
на всички удари ще издържи.

И бе жесток. Не знаеше ли ти,
че крехки са най-твърдите неща?
Ти с лекота сърцето ми разби
и диамантен прах се пръсна по света...

Нели Цветкова

                                         Снимка: Амит Кумар

сряда, 9 януари 2013 г.

Наранени


Мрази ме!
Искам да ме мразиш ...
Наричай ме с обидни думи.
И побеснявай, щом гласа ми чуеш.
Мисли за мен със яд.
Планирай как да ме разплачеш.
Очаквай следващия сблъсък,
при който ще те предизвикам.
Ще те залея с мойта ярост,
с гнева си ще те помета.
Ще те наказвам пак и пак,
задето ме отхвърли.
За любовта, която ми отказа.
За мъката, в която ме захвърли.
За моето сърце,
ридаещо от болка.
Как искам да те удрям и да плача,
безпомощно и сляпо,
додето изтече омразата,
като гореща кръв от рана –
и да престане да боли ...
Мрази ме, да, мрази ме!
Не ме наказвай само с безразличие.
Със теб не бихме се ранявали така,
ако не бяхме се обичали.

Нели Цветкова

                                  Снимка: Анна Ткаченко



четвъртък, 3 януари 2013 г.

И каза Бог



Създателят бавно огледа помощниците си, насядали около заседателната маса. Разговорите бързо секнаха. Дванадесетте напълно еднакви на пръв поглед мъже затаиха дъх в очакване. Но Главният не бързаше, продължаваше да ги разглежда. Това бе част от удоволствието да си Създател: да се връщаш отново и отново и безсрамно да се наслаждаваш на произведенията си.
За кой ли път Той се поздрави за находчивостта си. Беше ги направил по свой образ и подобие, тъй както беше редно. Но се бе постарал да нямат неговия блясък, защото е опасно, когато творението надмине твореца си. А за свое лично удобство, на всекиго бе дал по един малък дефект. Различни дефекти, за да може да различава асистентите си.
Това имаше и някои неудобства. Така например погледът на Едноокия беше прекалено втренчен и плашещ. А Пелтекът не можеше да бъде идентифициран, докато не проговореше. И все пак творческото решение беше много добро и Създателят не спираше да се поздравява за него.
- Мисля, че знаете защо съм ви събрал – каза Той тихо.
Всички закимаха усърдно.
- Настъпи 2012-та година по сегашното земно летоброене. Време е да решим по какъв начин ще дойде краят на света. Чакам вашите предложения.
Естествено, всички си бяха написали домашното предварително. Създателят намръщено изслуша всички апокалиптични сценарии. Когато помощниците му замлъкнаха, Той изсумтя. После се изхили вътрешно, защото видя как всички буквално подскочиха от столовете си. Твърда ръка им трябваше на тях, иначе се отпускаха. Гледа ги навъсено още известно време, после благоволи да проговори:
- Коя година сме, казахме?
Докато асистентите се чудеха дали този въпрос е риторичен, Главният продължи с тих, съскащ тон.
- Коя година сме? Не по земното летоброене. Колко милиарда години, откак съм направил тази вселена? – и отново без да изчака отговор, продължи: - В кое време живеем? Какви са тия жестокости, какви са тия изпарявания от слънчеви протуберанси, психострес от сблъсъци с комети, масова смърт от земетръси, мъчителни страдания от пандемии? Какви са тия размазващи, унизителни поглъщания от черни дупки? Къде ви е хуманността? Вие зверове ли сте?
- Ама Шефе... – опита да възрази Еднокракият.
- Какво ама? А помислихте ли колко ще струва психотерапията на тия души, дето ще пристигнат вкупом тука и всичките ще бъдат нещастни и стресирани? Ами ако ни съдят за обезщетения? Ами ако поискат облекчени условия при следващите прераждания?
- Обаче, Шефе, по-рано... – поде Дебелият.
- По-рано си беше за по-рано! Времената се промениха. Вече трябва да се съобразяваме с много неща!
Да, времената се промениха, мислеше си Създателят, докато наблюдаваше през спуснатите си клепачи своите печално умълчани помощници. Твърде много информация, твърде много грамотност. Адвокати, синдикати... нищо не беше същото! Не му харесваше тази вселена! Изобщо не я бе планирал такава! Дразнеше го!
Видя, че Беззъбият плахо вдига ръка. Гадно! Почти нищо не му разбираше! Почуди се дали да не го игнорира, но беше длъжен да използва всяка възможност.
- Такова... Шефе... ами в такъв случай не може ли да го отложим?
- Как така да го отложим?
- Ами така... Да не го правим сега. Това е най-хуманното решение. А по-нататък, в по-благоприятен момент...
- Идиот! А откъде ще взема материали за новите планети? Нали проектите са вече в ход? Поел съм ангажименти! Ама вас това защо трябва да ви интересува? Нали има кой да носи отговорностите?
Беззъбият млъкна и се сви на стола си. Настъпи мълчание. Никой нямаше нови идеи. А и не смееха да се обадят, току-виж казали някоя глупост. Всички усещаха как заседателната маса се тресе все по-силно от нервно подскачащото коляно на Шефа. А никак не им се искаше той да побеснее съвсем и да грабне жезъла си.
Мина известно време. В залата цареше мъртвешка тишина. Асистентите гледаха как ушите на Създателя все повече се зачервяват и мълчешком редяха молитви. „Моля те, Създателю, помогни на нашия многообичан Създател да се освободи от натрупания от корпоративната работа стрес и да си стане благ и всеопрощаващ, както едно време! Моля те, не му позволявай да хване жезъла... само не и жезъла! Амин!”.
И тогава Хремавият не издържа на напрежението. Мощна кихавица процепи тишината. И послужи като спусък. Очите на Главния се наляха с кръв, той рипна от мястото си, като в движение извади изпод робата си страховития гръмовержки жезъл. Нададе боен вик „Ааааааааааааа! Рисайкъл бин за ваааааас!” и хукна из вселената, като стреляше наред.
Планетата Земя се изпари за секунда. Никой там дори не разбра какво се е случило. В един момент земните жители четяха новината, че от НАСА отложили края на света. В следващия – на мястото на НАСА и земните жители имаше няколко прашинки. После дойде ред на останалите планети от Слънчевата система и на самата звезда. И така, Създателят подкара наред всички свои творения по схемата „изстрел – прашинка”.
Накрая, тъй като не беше останало нищо и Творецът нямаше къде да съществува, изчезна и той самият. Прашинките бавно се стелеха във вакуума и полека се приближаваха една към друга, докато всички се събраха на едно място.
Мина време, но никой не знае колко, защото там времето не течеше. Кълбото от прашинки се нагряваше все повече, докато накрая не издържа и се взриви. Това беше един наистина Голям взрив! А когато пушекът и останалите ефекти от него се разсеяха, насред чисто новата вселена седеше Създателят и замислено триеше лицето си от чернилката.
Той погледа благодатното нищо, разпростряло се до безкрайност около него, после вдигна жезъла си и усмихнато каза:
- Да бъде светлина! 

Нели Цветкова

към всички усмивки 

сряда, 2 януари 2013 г.

Моята литературна 2012-та

Това ще бъде една изключително нарцистична публикация. Пиша я преди всичко за собствено удоволствие, но не възразявам да ви бъде интересна. Най-вероятно тя е и поне малко поучителна, така че защо пък да не й метнете едно око?
2012-та е годината, през която на сериозно прописах проза. Не че не съм написала стотици интелигентни служебни текстове, както и десетки уводи и заключения на теми по литература. Последното беше в гимназията. Пишех си моите теми у дома, винаги нощем, за по-вдъхновяващо, а в междучасията измислях уводите и заключенията на съученичките си. И щях да си остана завинаги с това, ако мъжът ми и дъщеря ми не бяха прекалили с подмятанията "абе, ти що не седнеш да напишеш някоя книга?" На чужд гръб... хм. Моят обаче се оказа здрав: написах две и имам материал за още две, ама наполовина.
Естествено, това, че съм ги написала, все още не ги прави книги. Или поне не в очите на обществото. Засега те са само текстови файлове в моя компютър. В най-добрия случай - публикации в същия този блог. Които се надявам да сте чели.
Но така или иначе аз полека напредвам. Ето какво свърших през тази една година: написах два романа, които са начало на поредица, просто в момента ми трябва малко надежда, за да я продължа. Написах над 20 разказа, част от тях събрах в цикъла "Ясновидката". Изтупах прахоляка на старите си стихове, добавих към тях някои нови. Счупих  си главата в десетина конкурса. От някои от тях си тръгнах искрено недоумяваща, от други - с усмивка. Резултатите: номинация за поезия от "Любовта накрая на кабела"; поощрителна награда за проза от "Елате ни вижте"; бутилка Мерло 2009 от изба Магура от конкурса на Бг татко за апокалиптичен разказ за края на света (това беше преди светът да НЕ свърши).
Какво още? Създадох и развих този блог. Публикувах разкази във в. Форум и стихове в електронен вестник Сияние. Отидох в Георги Дамяново, което за мен е на другия край на България и си доставих удоволствието да се запозная лично със Соня Александрова. По повод конкурса за фентъзи роман на MBG books  пък си размених едно две писма с небезизвестната Anna Hels. Беше толкова приятно, че не мога да се сдържа да не го споделя. В края на годината се присъединих към местния читалищен литературен клуб. Очаквам с тях да имаме хубави моменти и за в бъдеще.
Още? Писах, редактирах и пак писах. После четох и пак писах. Научих наизуст тематичните колонки в Буквите. Форматирам си текстовете точно както казва г-н Иван Богданов. Почнах да виждам разликите между първите и по-късните си текстове. И през цялото време изпитвах искрено удоволствие.
Има един човек, който през цялото време беше част и от труда, и от удоволствието. Моята приятелка Цветелина Георгиева. Миличка, благодаря ти страшно много!
През декември реших да потърся контакт с издателства. От 35 ми отговориха 7. Отрицателно, разбира се, но поне бяха възпитани. Честно казано, аз си мислех, че съм се постарала с писмото, но явно не е било достатъчно разбиващо. Затова сега подготвям резюмето, което ще накара поне няколко издатели да хлъцнат, да разтворят обятия и просълзено да попитат "Къде си била досега?". И така да се спасят от участта на 12-те британски издателства, които сигурно още си скубят косите, защото някога отказали да издадат книгата на неизвестната домакиня Джоан Роулинг.
И така, постепенно, навлизам в 2013-та...  Пожелайте ми успех, а аз обещавам да продължа да ви радвам!

Честита нова година, приятели! Бъдете щастливи!





Кулинарни рецепти - Изненади с пържоли

Признайте си, че за празник, стига да имате възможност,  пържолите задължително ще присъстват в менюто ви. Те носят едно усещане за тържественост още от времето, когато пържолата с гарнитура традиционно се ядеше само на ресторант. Както и тройката кебапчета с бобена салата и лютеница, но това е друга тема.
Та така, пържоли. Най-лесният начин да се приготвят пържоли е да убедите мъжа си, че барбекюто винаги е било мъжка работа. :) Но какво, ако той има друго виждане по въпроса и честта се падне на вас? И ако ви е писнало от месо на скара или просто предпочитате да миришете на парфюм в празничната вечер? За такива случаи са моите предложения.
Първо, няколко думи за месото. Обикновено в България се ядат пилешки и свински пържоли. За телешките всеки знае, но малцина са ги опитвали. Свързваме ги предимно с американците, които изглежда винаги ги консумират 5 сантиметра дебели, с течаща от тях кръв. Поне според филмите и книгите. Истината е, че за да направиш добра телешка пържола, трябва месото да е от младо животно. Такава покупка в магазин няма как да ви се случи. Телешкото, с малки изключения, го спасява само тенджерата под налягане. Не че и там не могат да се направят пържоли, но за това по-късно.
Има обаче едно друго месо, което е незаслужено пренебрегвано - агнешкото. Знам, че то не е много достъпно, но признайте, че ако ви попадне, няма да ви хрумне да го направите точно на пържоли. А това е жалко, защото си струва. Идеалната марината за агнешка пържола е: счукан чесън, кимион, чер пипер, сол и олио.
Принципно за всички маринати е добре да смесите сухите подправки с олио или зехтин, докато се получи гъста паста. После просто разбърквате старателно докато всяко парче месо се покрие от лъскав, ароматен филм. Не се тревожете за мазнината, тя ще изтече при печенето.
Какви други комбинации от подправки да ползваме? Обикновено всеки си открива своя. Моите са няколко, ето ги:
- споменатите вече чесън, кимион, чер пипер, олио и сол;
- къри, соев сос, чер пипер, олио и сол;
- кориандър, лимонов сок, олио и сол;
- ким на зърна, чер пипер, индийско орехче, олио и сол.
Толкова за предварителната подготовка, сега напускаме барбекюто, за да ви предложа три рецепти, които можете да приготвите в кухнята. Освен, че са вкусни и ефектни, всички те са лесни за изпълнение и не отнемат много време за подготовка.

ПЪРЖОЛИ НА ФУРНА С ГЪБЕНО-СМЕТАНОВ СОС

Пържолките се овкусяват и начукват, после се нареждат плътно в тава и се заливат с вода до височината им. Пекат се на 250 градуса, докато се зачервят отгоре. Тогава се обръщат, заливат се с чаша вино и се връщат във фурната за допичане.
Междувременно се слагат на огъня гъбките, не много дребно нарязани, само с малко олио, сол и чер пипер. По желание може и малко чесън, ще се изненадате колко им отива. На гъбите не им е нужно много, те трябва да се свалят от огъня, докато са още хрупкави. Така запазват най-добре отличния си вкус и аромат.
Последно приготвяме соса, а той е повече от елементарен. Слагаме готварска сметана да заври, след което добавяме в нея кашкавал, пушено или топено сирене. С всяко от трите сосът ще придобие различен вкус, с всяко ще е умопомрачителен. Достатъчно е да ги нарежете на дребно, те ще се разтопят. Пригответе соса в последния момент, щом почне да изстива, веднага се сгъстява.
Накрая слагаме в чинията пържола, върху нея гъбите, заливаме с една лъжица сос от печенето и завършваме със сметановия сос. Достойно за всяка празнична трапеза!



ПИКАНТНИ ПЪРЖОЛИ

Започваме с овкусяване и начукване. Тук се придържайте към по-неутрални подправки, може би само чер пипер и сол е най-добре. Овкусените пържолки отиват във фурната с малко вода. Като се зачервят отгоре, ги обръщаме и заливаме с доматен сок. Печенето продължава, докато ястието остане на масло и от соса се подават хрупкави зачервени крайчета. Тогава вадим тавата и изсипваме отгоре повечко кисели краставички, нарязани на ситни кубчета. Разбъркваме съвсем леко, да се омешат ароматите. Повече не връщаме във фурната. На тези пържоли мъжът ми казва "манджа с краставици" и не е престанал да им се удивлява, макар че от години ги похапва с апетит. Всъщност, като се замисля, сигурно всеки път ги е изяждал много бързо, защото така и нямам тяхна снимка.
Повтарям пак, трябва да е леко препечено и останало на масло, иначе ще се получи не много приятна водниста и дразнещо зарзаватеста манджа.

ПЪРЖОЛИ В ТЕНДЖЕРА ПОД НАЛЯГАНЕ

Те достойно украсиха новогодишната ми трапеза тази година. Идеята ми даде любимата ми приятелка Таня, а аз, естествено, я доразвих, понеже шило в торба не седи.
Овкусяваме пържолите, аз използвах къри, соев сос, олио, сол и чер пипер. Начукването можем да си го спестим. След като престоят, ги цвърваме на  сух тиган за кратко, колкото да се запечатат повърхностите. Редим в тенджерата под налягане, като помежду редовете ръсим повечко лук, нарязан на полумесеци. Това е! Нито вода, нито други продукти. Малко, след като заври, изключваме.
Това е! Ако искате, гарнирайте с нещо картофено. Но и без него порцията си е добре балансирана.


Да ви е сладко!