Не
исках вече глупави игри.
Дарих
ти влюбеното си сърце
и като
диамант то заискри,
поставено
във твоите ръце.
Надникна
ти като в кълбо кристал.
Пред
тебе тайните ми то разкри,
а
вътре бе не само любовта,
но
болката. И ревността дори.
Но ти
реши, че щом е диамант
това,
което във ръка държиш,
студен
и твърд е той. И затова
на
всички удари ще издържи.
И бе
жесток. Не знаеше ли ти,
че
крехки са най-твърдите неща?
Ти с
лекота сърцето ми разби
и
диамантен прах се пръсна по света...
Нели Цветкова
Снимка: Амит Кумар
Няма коментари:
Публикуване на коментар