сряда, 2 януари 2013 г.

Моята литературна 2012-та

Това ще бъде една изключително нарцистична публикация. Пиша я преди всичко за собствено удоволствие, но не възразявам да ви бъде интересна. Най-вероятно тя е и поне малко поучителна, така че защо пък да не й метнете едно око?
2012-та е годината, през която на сериозно прописах проза. Не че не съм написала стотици интелигентни служебни текстове, както и десетки уводи и заключения на теми по литература. Последното беше в гимназията. Пишех си моите теми у дома, винаги нощем, за по-вдъхновяващо, а в междучасията измислях уводите и заключенията на съученичките си. И щях да си остана завинаги с това, ако мъжът ми и дъщеря ми не бяха прекалили с подмятанията "абе, ти що не седнеш да напишеш някоя книга?" На чужд гръб... хм. Моят обаче се оказа здрав: написах две и имам материал за още две, ама наполовина.
Естествено, това, че съм ги написала, все още не ги прави книги. Или поне не в очите на обществото. Засега те са само текстови файлове в моя компютър. В най-добрия случай - публикации в същия този блог. Които се надявам да сте чели.
Но така или иначе аз полека напредвам. Ето какво свърших през тази една година: написах два романа, които са начало на поредица, просто в момента ми трябва малко надежда, за да я продължа. Написах над 20 разказа, част от тях събрах в цикъла "Ясновидката". Изтупах прахоляка на старите си стихове, добавих към тях някои нови. Счупих  си главата в десетина конкурса. От някои от тях си тръгнах искрено недоумяваща, от други - с усмивка. Резултатите: номинация за поезия от "Любовта накрая на кабела"; поощрителна награда за проза от "Елате ни вижте"; бутилка Мерло 2009 от изба Магура от конкурса на Бг татко за апокалиптичен разказ за края на света (това беше преди светът да НЕ свърши).
Какво още? Създадох и развих този блог. Публикувах разкази във в. Форум и стихове в електронен вестник Сияние. Отидох в Георги Дамяново, което за мен е на другия край на България и си доставих удоволствието да се запозная лично със Соня Александрова. По повод конкурса за фентъзи роман на MBG books  пък си размених едно две писма с небезизвестната Anna Hels. Беше толкова приятно, че не мога да се сдържа да не го споделя. В края на годината се присъединих към местния читалищен литературен клуб. Очаквам с тях да имаме хубави моменти и за в бъдеще.
Още? Писах, редактирах и пак писах. После четох и пак писах. Научих наизуст тематичните колонки в Буквите. Форматирам си текстовете точно както казва г-н Иван Богданов. Почнах да виждам разликите между първите и по-късните си текстове. И през цялото време изпитвах искрено удоволствие.
Има един човек, който през цялото време беше част и от труда, и от удоволствието. Моята приятелка Цветелина Георгиева. Миличка, благодаря ти страшно много!
През декември реших да потърся контакт с издателства. От 35 ми отговориха 7. Отрицателно, разбира се, но поне бяха възпитани. Честно казано, аз си мислех, че съм се постарала с писмото, но явно не е било достатъчно разбиващо. Затова сега подготвям резюмето, което ще накара поне няколко издатели да хлъцнат, да разтворят обятия и просълзено да попитат "Къде си била досега?". И така да се спасят от участта на 12-те британски издателства, които сигурно още си скубят косите, защото някога отказали да издадат книгата на неизвестната домакиня Джоан Роулинг.
И така, постепенно, навлизам в 2013-та...  Пожелайте ми успех, а аз обещавам да продължа да ви радвам!

Честита нова година, приятели! Бъдете щастливи!