събота, 23 май 2015 г.

Пътуване във времето - Ру

Като почитателка на Киплинг и Дж.Оел бях безкрайно любопитна да прочета „Ру. Разказ за най-древните люде“ на Змей Горянин, № 2 от Колекция „Дракус“.
Книгата е много кратка, без зашеметяващи обрати и сложни сюжетни схеми. Простичка – като първите люде. И много очарователна. Не съм сигурна дали е част от детското творчество на Змей Горянин, но децата със сигурност биха я харесали.
Текстът е увлекателно написан и се чете с удоволствие. Авторът е направил своето предположение за това, как са живели нашите предци. Предположение толкова стойностно, колкото и всяко друго подобно и може би доста близко до истината. На места образът на Ру ми се стори противоречив – ту напълно елементарен и дори неспособен да изпитва /все още/ чувства; ту способен да разсъждава сложно и абстрактно. Но това намирам като единствен недостатък на книгата и смятам, че е напълно несъществен и по никакъв начин не разваля удоволствието от нея.

Змей Горянин е автор, чието име дълго е тънало в забвение, при това напълно незаслужено. Ето защо поздравявам екипа на Гаяна – Явор Цанев и Кети Илиева – за инициативата да представят на съвременния читател негово произведение. Книгата е още по-ценна с това, че съдържа и фототипен вариант на текста, както и оригиналната корица. Да споделя, интересно е чувството да четеш на стария правопис. Сякаш си някой друг, който чете в друго време. За това пътуване във времето – благодаря!

неделя, 17 май 2015 г.

"Клиника в средата на нощта" - Димитър Цолов - Доктора

Преди да започна да чета „Клиника в средата на нощта“ на Димитър Цолов, вече бях видяла доста ревюта за нея. Но те не бяха успели да ме подготвят за това, какво ме очаква на страниците на № 1 от Колекция „Дракус“.
Има една много радостна за мен тенденция в съвременната българска литература. Днешните автори са интелигентни, компетентни в най-различни области, приемат експеримента за неразделна част от писането и не желаят да служат на каноните. Мисля, че критиците са длъжници на това поколение творци и им предстои да направят сериозни актуализации в теорията, ако искат да са в крак с това, което реално се случва в книгописането днес.
Димитър Цолов – Доктора е типичен представител на това поколение. Той не е голямо име в официалната литература, защото пише в „презрян“ жанр, но това не го прави по-малко добър. Неговият фейсбук образ като че ли създава представата за известна лежерност и склонност да взема много неща на шега. Но всеки читател на „Клиниката“ незабавно ще се убеди, че когато става дума за сериозна работа, Докторът си я върши напълно сериозно. И съвсем неслучайно неговият роман е сред десетте финалисти на първия конкурс на MBG books.
Разказаната история е типична: героят е поставен в извънредна ситуация и му се налага да забрави за законите и да се справя сам, заложил на карта живота и репутацията си. Като стил и динамика ми напомни в някаква степен на Чейс или Чандлър. Но с типичното дотук. Авторът е създал един очарователно-плашещ антиутопичен свят, който излиза изпод пръстите му толкова реален, че изглежда напълно възможен. В този свят си съжителстват мирно /а понякога не толкова мирно/ всякакви митични същества. Персонажи от общоприетия фентъзи-хорър инструментариум се срещат с образи от българския фолклор. Всяка подробност е изпипана, всяка дреболия е подчинена на логиката. За читателя е абсолютно безспорно, че ако този свят съществуваше, той щеше да бъде точно такъв. А читателят го знае затова, защото, докато е чел книгата, той е живял в този свят, изцяло погълнат от неговата реалност.
Допадна ми  балансът при употребата на фолклорни елементи. Добре дозирани и поставени на точното място, те чудесно си кореспондират и с мафиотите, и с върколаците. По принцип не би трябвало да се получи, но ето че авторът го е постигнал. При това смятам, че е решил спора доколко българските фентъзисти трябва да използват български фолклор. Ами, ето дотолкова.
Димитър Цолов, който е лекар по професия, чудесно е успял да се възползва от това не само при изграждането на образа на главния герой. Останах впечатлена от медицинските обяснения за неща, които във всяка друга книга биха били просто свръхестествени и неподлежащи на анализ.
Има и още нещо, което оценявам много високо. Емоционалността. Без сълзи и сополи, но и без каменно лице и безгрижно въртене на пистолета на пръст. Героите са нормални личности, които имат нормални чувства и авторът не се е поддал на изкушението да ги премълчи, за да изглежда книгата му по-бандитска. Напротив, предал ги е топло и реалистично и от това романът само печели.
На мен „Клиника в средата на нощта“ ми хареса. Държа ме до последно и дълбоко ме развълнува със силния край. Изключително четивна е, без да е лековата. Мъдра, без да е досадна. Едно произведение, написано с много заряд и изпипано с желязна дисциплина. Не знам дали й се полага продължение, но друга подобна книга от същия автор бих прочела с удоволствие.

И последно, макар че никога не съм се съмнявала: отличен избор на екипа на „Gaiana book & art studio“ за откриване на Колекция „Дракус“.