неделя, 10 януари 2016 г.

"Изкривени реалности" - Коста Сивов

„Изкривени реалности“ на Коста Сивов е малка по обем и формат и се чете за половин час. Вероятно някой би си я носил в джоба и би я чел, докато чака влака. Само че... прочетеното ще остане  в главата му дълго, след като пътуването е приключило.
Историята е смесица между психо, криминале и фантастика, богата откъм образи и внушения, но без да оставя впечатлението за препускане през сюжета. Напротив, детайлите са изпипани, а образите оживяват от първата си поява. Читателят следва паралелно съдбите на двамата герои, за да установи наличието на странната връзка между тях и после с нетърпение да очаква разкриването на истината. Авторът нагнетява напрежението майсторски и в това отношение книгата не отстъпва на нито едно добро криминале, да не кажа, че и превъзхожда някои. Финалът – достатъчно кървав и драматичен, внася известен хорър акцент. Но истинският ужас се случва в главите на героите, хванати в капана на един психо експеримент от бъдещето.
Специално искам да отбележа интересната структура и перфектния избор на заглавия за отделните части. Главите за единия герой са наречени „Акт“, а за другия „Отрязък“ и това не е само, за да ги различава читателят. Всъщност, те бяха първото, което ме  накара да разсъждавам по въпроса кое в крайна сметка е реалността и всичко около нас ли е театър. И ако в съня постигаме това, което в реалността не сме могли, въпреки желанието си, тогава кое е истинското ни аз – реалното или сънуваното? Или може би е по-правилно да кажа сънуващото? Нима всеки от нас нощем не живее в други светове и не се събужда понякога странно развълнуван?
Според авторския финал всеки от паралелните образи трябва да остане на своето място. Сигурно е така. Във вселената трябва да има ред. Но нали не пречи да си позволим мъничко копнеж? Това е просто копнеж за други шансове... И, ако е насън, не вреди... нали?

Какво да кажа повече? Книга, способна да предизвика такива размисли, очевидно си струва да се прочете. На друг читател тя ще каже други неща. Но важното е, че ще говори. Защото Коста Сивов има много за казване и умее да ни накара да го слушаме.