Едни приятели си направиха пекарна. Мъничка, зеленичка, страшно свежа. Стараят се хората, качеството си го поддържат, по тоя въпрос няма и какво да се коментира. И клиентите го оценяват, така чувам. Явно има защо.
Обаче шило в торба седи ли? Как тъй ще продават курабийки, като може да са курабийки с картинки? Какво ли не видях по произведенията им - от влюбени двойки до къдрави овчици. Настроение създават хората, личен почерк имат.
Да, ама това тяхното шило хептен палаво. И ето че преди няколко дни научавам за таблото. Най-обикновено табло, по което се пише с маркер. Виси си значи таблото в пекарната, а на него - стихове. Или някакви интересни откъси. Духовна храна при телесната.
Ще кажете, предприемчивост. Не, не мисля. Ако не ти идва отвътре, три дена и три нощи да не мигнеш, пак няма да ти хрумне такава идея. За да те осени, трябва да си от хората, които разбират даването и имат нужда да го правят. Да знаеш, че едно нещо можеш просто да го дадеш и следа да не остане от жеста ти. Или да го дадеш така, че да сгрееш човека и частица от добрината ти завинаги да се задържи у него.
Където и да сме, с каквото и да се занимаваме, във всеки момент ние вземаме и даваме нещо. Защо да не го правим така, че светът да стане по-добър? Хората отвръщат, да знаете. Животните, растенията, земята - всеки отвръща. Дори гневът е отклик, защото означава, че сме нарушили статуквото на мизантропа.
Ето така аз им подарих за таблото едно стихотворение. Сега го подарявам и на вас.
Обаче шило в торба седи ли? Как тъй ще продават курабийки, като може да са курабийки с картинки? Какво ли не видях по произведенията им - от влюбени двойки до къдрави овчици. Настроение създават хората, личен почерк имат.
Да, ама това тяхното шило хептен палаво. И ето че преди няколко дни научавам за таблото. Най-обикновено табло, по което се пише с маркер. Виси си значи таблото в пекарната, а на него - стихове. Или някакви интересни откъси. Духовна храна при телесната.
Ще кажете, предприемчивост. Не, не мисля. Ако не ти идва отвътре, три дена и три нощи да не мигнеш, пак няма да ти хрумне такава идея. За да те осени, трябва да си от хората, които разбират даването и имат нужда да го правят. Да знаеш, че едно нещо можеш просто да го дадеш и следа да не остане от жеста ти. Или да го дадеш така, че да сгрееш човека и частица от добрината ти завинаги да се задържи у него.
Където и да сме, с каквото и да се занимаваме, във всеки момент ние вземаме и даваме нещо. Защо да не го правим така, че светът да стане по-добър? Хората отвръщат, да знаете. Животните, растенията, земята - всеки отвръща. Дори гневът е отклик, защото означава, че сме нарушили статуквото на мизантропа.
Ето така аз им подарих за таблото едно стихотворение. Сега го подарявам и на вас.
ЖЕНАТА
Раменете ритмично
се вдигат и спускат.
Потрепва гръдта.
Тя меси.
Просто тъй, за утеха.
Тя знае, че хлябът е мъж.
Хлябът иска да бъде докоснат
от женска ръка.
Умела ръка.
Иска стоплен да бъде.
Моделиран.
Погален.
И смачкан понякога.
Тя го знае.
И влага душата си
в този езически танц.
В тази магия.
И набъбва хлябът.
И приема го горещата пещ.
И се носи ухание на живот.
Нели Цветкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар