Всички недомислици около здравните осигуровки

Всъщност, не съм сигурна, че бих могла да ги изчерпя всичките. Множко са недомислиците, а като се сетиш, че са създадени за има-няма около 12 години, явно здравата се е работило по въпроса. Без разлика на партиен цвят и място в политическия компас. Ей туй се казва приемственост и единомислие. Ако се бяха постарали така и за нещо положително нашите мили политици, сега щяхме да сме... еееех, мечти!

            Бас държа, че никого няма да учудя, като се сещам точно сега за тази тема. Така или иначе тя ни се навира в очите през седмица-две, с всяка поредна идея на здравната министърка. Не знам защо не й ги приемат идеите, но слава богу, че. Ако ги приемат, би следвало значителна бройка електорат да мине в нелегалност и да създаде хайдушко, партизанско и терористично движения – всеки според убежденията си. Ама не от недоволство, да не си помисли някой! Просто какво друго ти остава, ако в една република с уж действаща уж демократична конституция за невнесени здравни осигуровки те наказват с лишаване от право на документ за самоличност с всички последствия от това? А последствията са твърде много за изброяване, затова ще ги обобщя: абе нямаш право да си жив. То, като се замисля, и умрял да си пак нямаш право, защото за издаване на смъртен акт познайте какво искат. Сетихте ли се, хахааааа, хайде сега посмейте да не си платите здравните вноски! Ще има да си лежите в семейния фризер до второ пришествие.

            Впоследствие присъдата, знаете, бе смекчена. Сега вече министърката предлага само дреболия: да нямате право да продавате имот, ако не сте си платили здравните вноски. Ами аз пък предлагам да нямате право да пресичате на зебра, ако имате вересия в кварталния магазин. Не виждам разлика. Все едно и също е: държавата иска да ви бръкне навсякъде, да ви нарежда какво да правите с парите си, с труда си, с времето и със здравето си. Ние това го помним, не беше толкова отдавна. Но тогава срещу бръкването получавахме безплатно здравеопазване.

            Като стана дума, да видим какво получаваме сега като здравноосигурени лица (тези, които СМЕ, не говоря за вас, нелегални престъпници такива!). Ами на първо място, получаваме правото да си доплащаме за повечето медицински услуги. Защото осигуровките иначе са много важни, обаче всъщност са жълти стотинки и нищо не зависи от тях. Получаваме също правото да бъдем второ качество пациенти, защото лекарите нямат особена полза от нас. Е, ако намерят начин да извлекат полза, тогава може и да минем в друга категория. Между другото, длъжна съм да призная, че от моето джипи оплаквания нямам. Но то е случайно, поради личностни качества, не е заслуга на системата. Още: получаваме мъглявото право на балнеолечение по здравна каса, което обикновено никой не може да ни обясни как да ползваме. Да бе, имаме право, обаче джипито ни не е чувал къде в България има санаториуми и въобще нещата са сложни. Още едно право: безплатни и частично платени лекарства. В някои случаи си е ходене по мъките. Всички гледаме новини, всички знаем. При това, по традиция се случва само при тежки заболявания.

            Извод: дано не ти се налага да си ползваш правата по здравна каса. За всичко, което е повече от хрема, по-добре да минеш частно, че иначе никой не ти гарантира ни здравето, ни живота. 

 

Да, обаче при това положение аз пък не искам да съм длъжна да се осигурявам здравно. В края на краищата, здравната осигуровка не е данък. Тя е застраховка. Може пък да съм сигурна, че никога няма да боледувам. Може пък да съм решила да си умра от първия грип. Отде-накъде някой ще решава тия неща вместо мен? Или най-малкото, може да искам да си плащам вноските при някой голям и страшен частен застраховател, който, като ми плати лечението, ще иде при доктора, ще засуче мустак харамийски, ще вдигне гарванова вежда и многозначително ще погледне към пищова си. Защото ще иска да знае какво точно става с парите, които съм му дала да управлява. Да, ама не!

            При нас единственият голям и страшен е самата държава. Кой пък я измисли толкова гениално? Това си е типична държава-мафия. Но нямам предвид, че мафиоти ни управляват. Самата държава е експроприирала всички мафиотски дейности – рекет, насилие, всяване на страх. Предполагам, това е хитър ход за борба с организираната престъпност. Както на времето са експроприирали фабриките и така са се преборили с едрия капитал.

            Тъй че, искаме или не, здравните осигуровки ще ги плащаме. Без много-много да питаме какво ще получим насреща. И какво има толкова да се оплакваме? Та те наистина са дребни суми, за разлика от пенсионните осигуровки. Ето там вече се вихри истинската далавера. Защото в този случай отново нямаме избор, а предварително си знаем, че вероятността да бъдем някой ден пенсионери става все по-ефимерна. С други думи, това са поредните пари, които даваме просто защото така ни нареждат, без да е сигурно, че ще получим нещо насреща и че това нещо ще си струва. Е, в случая поне имаме утешението, че работодателят ни страда наравно с нас, че и малко повече. Когато изобщо ни плаща осигуровките де.

            Но да се върна на здравните, че иначе от пенсионните осигуровки има опасност да мина към данъците и се отече. Прословутите осигуровки на социално слабите. Дето държавата ги плаща. Обикновено всеки мърмори, че други хора се лекуват на негов гръб, но малцина са запознати с подробностите. Като например това, че в зората на здравната реформа работещ съпруг можеше да осигурява здравно безработната половинка. Кой идиот и защо премахна това, така и не разбрахме. Вече десет години си блъскам главата и не му виждам смисъла на това гениално решение.

            А знаете ли, че от социално слабите се осигуряват само тези, които получават два вида конкретна помощ – месечната помощ по чл.9 от Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане и помощта за отопление? Недай боже например да си напуснал работа без право на борса (или работодателят да те е освободил по грешния член, за да прикрие, че не ти е плащал осигуровките). Докато не погладуваш шест месеца да ти дойде акълът, нямаш право на такава помощ, нямаш право и на осигуровки. През това време се предполага, че трябва да си ги плащаш сам. Нищо, че нямаш какво да ядеш. Също недай боже да си майка, която получава майчинство от държавата (сега не бързайте да скачате, има и много българки на това дередже). То в България принципно недай боже да си майка, но ето че в тоя случай има и екстри: на основание тази помощ отново нямаш право на здравни осигуровки. Кво като си майка бе, я да сте мислили, като сте ги правили тия деца, аааамаха!

            И въобще да сте мислили, като сте се раждали в България, къде ви беше акълът, а?

Нели Цветкова