Какво вижда дядо Йоцо

          

                  БДЖ пак е в устата на медиите. Не ги е срам, значи, тия железничари, искат да стачкуват! Изобщо не се интересуват от усилията на ръководството да ги съкрати и преструктурира и да им ореже правата напълно безболезнено, плюс това ефикасно и с поглед в бъдещето. Спъват прогреса ей тъй, за нищо! А всеки знае, че те са винаги първи в стачките, че и другите браншове подкокоросват. Французи такива! Откак съществува в България железница, те все мътят водата на управляващите и все не щат да влязат в релси.

            Знаете ли... собственият ми съпруг беше локомотивен машинист. Откак го познавам, той винаги е говорил за професията си с искрена гордост. Беше преизпълнен с усещането, че трудът му е достоен, браншът му – уважаван. Сега е щастлив. Че успя да се пенсионира навреме и не му се налага да участва в грозния цирк.

            Питам се колко хора са наясно какво значи да работиш в железницата. Влакът цепи нощта, а ти сам в кабината се взираш напред в тесния коридор светлина. Дълги часове наред гледаш, докато очите ти се насълзят, понякога задрямваш прав, после се стряскаш. От теб зависят товари на стойност хиляди, понякога милиони левове. Или човешки животи без цена. Който не е работил нощен труд, свързан с управление на машина, просто няма да разбере. А всичките работници, които виждаме по гарите или някъде по линията и ни се струва, че се разхождат безгрижно и си пускат солени шеги? Те са длъжни да са там при всякакви атмосферни условия, работят понякога при изключително тежка обстановка, но... работят. И всички останали колелца в това, което някога беше една добре организирана система. Не сте им виждали правилниците, не сте им присъствали на проверовъчните изпити. Беше добре измислено и направено, беше отговорно и изискваше професионализъм. Беше.

            Съгласна съм, че трябва да се върви напред. Но дали това е, което се случва с българската железница?

            Едно от нещата, които се случиха напоследък, беше промяната в разписанието на влаковете. Уж заради стачката в края на 2011-та, но си остана за постоянно. Не познавам човек, който да пътува с влак и който да не смята, че бяха премахнати най-необходимите влакове и оставени абсолютно безполезните. Ами да, нали трябва да разписанието да е в унисон с всичко друго у нас? Резултат: всеки, който има възможност да избере автобус пред влака, го избира, без да се замисли. Съответно броят на пътниците намалява. Доживях да видя бързи влакове с по един вагон.

            Сега са на дневен ред заканите за отнемане на привилегиите за пътуване. Железничарите с карти и семействата им с 50% намаление запълвали влаковете. Нямало място за тълпите желаещи да пътуват на редовна цена. Това ли е вицът на деня? БДЖ търпяло загуби заради пътуващите с преференции. И как точно, моля ви се, ги търпи? Защото те иначе щяха да си плащат ли? Нищо подобно! Щяха да пътуват и те с автобус! При близки или еднакви цени на две услуги кой ще е луд да избере по-долнокачествената? Защото едва ли има нужда да убеждавам някого за каква мизерия става въпрос в пътническите вагони. И не говоря за хигиена.

            Колкото до самата привилегия, ще кажа само едно. Никаква легитимация не може да ми компенсира това, че повече от 20 години съм била сама в кризисни моменти и на празници. Че съм ставала в три през нощта да посрещам и изпращам. Нито легитимация, нито карта може да върне разбитото здраве на железничарите, работещи в обхвата на високо напрежение, значително ниво на психострес и при графици, каквито няма в никоя друга система.

            Мога и още да изреждам, но всичко води към едно. Свиване. Свиване до изчезване. БДЖ за един долар. Познато, нали? Кремиковци, Булгартабак... и други знайни и незнайни...

            Някога железницата не била българска. Тя принадлежала на западноевропейски фирми. После Фердинанд я одържавил. И това била първата стъпка към обявяването на независимостта на България. Същата, която празнуваме на 22-ри септември и се чудим за какво става въпрос, понеже отдавна сме забравили да сме независими. Забравили сме си и истинската история. Но тя се е случила. А сега последният бастион на независимостта е на път да рухне. И дядо Йоцо гледа това.

            Гледа и иска да ослепее още веднъж. 

Нели Цветкова