Човекът, решен да се отърве от излишните килограми, обикновено е изпълнен с очакване. Той мечтае за деня, когато ще види желаната цифра на кантара и ще влезе в недостъпната дотогава секси дреха. Отслабващият човек е нахъсен и обзет от вяра, че щом веднъж постигне целта си, всичко, абсолютно всичко ще се оправи. Това ирационално очакване много помага за мотивацията. Но когато дойде Големият ден, то ни носи разочарования.
Ето какво може да ни очаква след „и заживели щастливо отслабнали до края на дните си“.
4. ПРОМЯНАТА В ЖИВОТА НИ
Някакси сме решили, че новата фигура ще оправи всичките ни проблеми. Едва ли не сме си въобразили, че нашето ново Аз ще има повече приятели, много ухажори, купища пари, възхищението на целия свят и никакви проблеми. Това става, защото в нашата култура свръхтеглото се смята за нещо ужасно – следователно няма как то да не е виновно за всичките ни ядове. И когато го победим – бум! Започва перфектният живот!
Ами, не.
Няма да ни повишат в работата, нито ще ни увеличат заплатата. Ремонтът у дома няма да се направи сам. Е, ухажори може и да се появят, но те очевидно няма да се интересуват от богатата ни душевност. Поне комплименти от познатите ще има, отначало.
Но всъщност, дори и да се превърнем в звезда за околните, това ще бъде „чудо за три дни“, след което ще бъдем изместени от нещо по-интересно. Ако успеем да докажем силата на волята си, възхищението към нас ще си отиде бързо, а на негово място трайно ще се настанят завишените очаквания. Ако пък не успеем, е...
Ще открием, че запазването на постигнатите резултати е тежък и неблагодарен труд. Докато сме сваляли килограми, ние сме влагали много психична енергия в изпълнението на тази задача. И сме били възнаграждавани чрез постепенното постигане на успеха и чрез одобрението на околните. Да се запази теглото в норма ще изисква още повече усилия (нали помните за йо-йо и предателските усилия на метаболизма и психиката ви?). Но наградата вече не е толкова блестяща.
Постепенно комплиментите намаляват, защото всички са свикнали с новия ни вид. А кривата на теглото ни повече не е низходяща, в най-добрия случай е хоризонтална. Откриваме, че здравето и красотата не са ни гарантирани само заради това, че сме с нова фигура. Вече сме като на бягаща пътека – тичаме, за да стоим на едно място. Стимулите намаляват и ние сме все по-уморени.
Все по-често ни обзема страхът, че може да оплескаме нещата. А е много по-болезнено да се провалим, когато вече сме получили общественото одобрение.
Съветват ни да не се вторачваме вече толкова много в режима си на хранене, да се съсредоточим върху нови задачи. Но ние си знаем, че отклоним ли вниманието си, ще изпуснем юздите.
И идва момент, в който се запитваме: нима оттук нататък ще трябва да посветя живота си само на това, да поддържам нормалното си тегло?
Няма коментари:
Публикуване на коментар