Вътрешната съпротива, която може да чувстваме, когато се опитваме да се поддържаме с необичайно ниско за нас тегло, съвсем не означава непременно, че сме слабоволеви. Истината е, че наред с общоизвестните негативи нашето вредно хранене ни носи и някои ползи. Нещо повече – позитиви получаваме и от самия факт на наднорменото си тегло и фигура. А отслабвайки, ние губим всичко това.
5. КАКВО ДРУГО ГУБИТЕ ЗАЕДНО С КИЛОГРАМИТЕ
Да започнем с това, че храненето е удоволствие. Това е напълно нормално, защото то е процес, осигуряващ реализирането на един от двата основни инстинкта – този за самосъхранение. Насладата, свързана с храненето, е първата, която човек изпитва в живота си. Пълното стомахче казва на малкото бебе, че то ще живее. Храната и закрилата са първите неща, които ни дават нашите родители, чрез тях се учим да приемаме, а като огледален образ на това – и да даваме. Ето защо, при възрастния човек храненето носи удоволствие не само с вкуса, но и с носталгичното чувство за сигурност.
Много хора казват, че са склонни да ядат повече, когато са изнервени и уплашени. Те го правят поради механизма на регресия, който в моменти на стрес или по-сериозна психотравма ни връща към удоволствията от ранните периоди на развитие, в случая оралното удоволствие на кърмачето. Няма разлика между човека, който яде по време на стрес, и човека, който пие алкохол или пуши при същите обстоятелства. Това учуди ли ви?
В интерес на диетите се препоръчва удоволствието от храненето да се пренебрегне и да се замени с други, по-зрели радости. Но това са процеси, които действат на по-ниски психични нива и управлението им коства много. Така, опитвайки да заменим радостта от яденето с радост от разходка сред природата, много вероятно ще се почувстваме насилени и дори ще увеличим стреса, от който сме се опитвали да се отървем. Не че имам нещо против разходките на открито.
Вероятно по-учудващо звучи твърдението, че човек има полза и от това да е с едра фигура. Тук ще навляза в територията на психосоматичните заболявания, при това в най-разширения вариант.
Психосоматично заболяване имаме, когато са налице физически оплаквания, но те са породени от психичен дискомфорт. Класически пример за такова е детето, което се страхува от днешното контролно в училище и сутринта се събужда със силни болки в корема. То не лъже и не преувеличава, просто тялото му е откликнало на неговия страх и е намерило външен израз за него. При това, му помага да реши проблема, защото заради неразположението то няма да отиде на училище и така поводът за страха ще бъде премахнат или отложен.
Някои автори тълкуват доста широко тази връзка между психично и телесно, като използват символиката, свързана с определени органи. Съществуват цели списъци при кой психо-емоционален проблем какво физическо заболяване може да се развие. Някои от тези взаимовръзки звучат на пръв поглед смешно, но някои изглеждат напълно логични и аз не съм готова да ги отрека, още повече, че те до голяма степен са свързани с източната медицина. От друга страна, смята се, че болестите понякога идват, за да ни помогнат да решим някои житейски проблеми или поне да фокусират вниманието ни върху тях.
Нима не е логично например да започнеш да се задъхваш (медицината нарича това хипервентилация) заради усещането, че ситуацията, в която си изпаднал, те задушава и не можеш да намериш изход от нея? И нима не е вярно, че ако се разболееш от бронхопневмония от изтощение, болестта ти осигурява принудително така нужната почивка?
Но каква полза все пак от заболяването затлъстяване? Веднага ще ви отговоря:
- Защита. Телесната мазнина създава защитна обвивка, това е една от нейните естествени функции. Подсъзнателно тя може да бъде възприемана и като защита от жестокостта на света. Така че, колкото е повече, толкова повече сме обвити в своя пашкул и се чувстваме сигурни. Ако мога да си позволя да се изразя символично, големият габарит увеличава нашето лично пространство, като по този начин държи останалите далеч от сърцето ни, за да не могат лесно да го наранят.
- Значимост. Едрият човек е авторитетен човек. Това е човекът, който може да победи повече хора. В миналото, дебел е бил добре храненият индивид, тоест този, който е бил кадърен, работлив и способен да си осигури добра храна или пък е бил достатъчно силен, за да принуди други да му я осигурят. Изследването на езика на тялото показва, че мъжете, като по-агресивен и експанзивен пол, при общуване жестикулират по-широко, седят разкрачено, разперват ръце. Правят го не за да бъдат по-добре разбрани, а за да завладеят повече територия около себе си. Това е. Човекът, който заема повече пространство, се възприема (или възприема себе си) като по-значим.
 |
| Снимка: crushpixel.com |
- По-ниски изисквания. На принципа „той толкова може“, стереотипът за наднорменото тегло, водещо до влошено здраве и намалена подвижност, може да доведе до намаляване на очакванията на другите спрямо вас. А е общоизвестно, че когато от теб очакват по-малко, много по-лесно е да изненадваш приятно с постиженията си.
- Оправдание. Ще се учудите за колко неща, с които не сме се справили в живота, можем да се оправдаем със затлъстяването си. Например, за любовните неблагополучия. А понякога нещата се случват дори в обратен ред – едрата фигура (евентуално) ни лишава от вниманието на другия пол и така намалява риска да бъдем отхвърлени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар