Навън е нощ и
преспи тъмносини.
Блед лунен сърп
прозвънва в тишината,
снежинки бавно
лягат по земята,
а въздухът е като
зимно вино.
Далече някъде
пращят камини,
наздравиците се
надсвирват с вятъра,
а аз съм тук. И
вдъхвам самотата,
любовно подарена
ми от зимата.
Отпускам се в
прегръдките й силни,
забравила блажено
суетата,
додето ми
залипсва топлината
и почна да
изрязвам пак пъртина.
Нели Цветкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар