И много вкусни!
Чушките са постни, стават и за Бъдни вечер дори. Само че без соса. Не че не може да имат сос, но този, много хубавият, за който ще ви разкажа след малко, не върши работа.
И така, първо, разбира се, подготвяме чушките. Изтърбушваме, измиваме, рязваме връхчето. Последното се прави, за да може чушката да се напълни равномерно. Не знам за вас, но аз никак не обичам наполовина пълна чушка с нещастно висящ празен връх, като недообут чорапогащник. Така че, резнете връхчето до образуване на мъъъничка дупчица и ще си спестите много неприятности. Това е особено важно, ако работите със суров ориз. Но си има своята роля и при термично обработените плънки.
Сега се заемаме с плънката. За петнадесетина средно големи капии (които не са ГМО), аз нарязах една голяма глава лук на ситно и я запържих в повечко олио. Желаещите могат да ползват зехтин. Имайте предвид, че постните пълнени зеленчуци задължително искат повечко олио. Свикнали сме да ги хапваме предимно с кайма, затова е необходимо да компенсираме някак липсата й. Иначе може да се разочароваме от вкуса.
Към лука прибавяме малко ситно нарязана чушка (ето за какво може да ползвате изрязаните връхчета), морков, по желание гъби. Следват към половин килограм картофи, предварително обелени, измити и нарязани на ситни кубчета. Накрая - чаша ориз. Ето тук аз сложих и шепа счукани орехи. Отрази се много добре на вкуса и ужасно на вида. Плънката стана неапетитно кафеникава, даже парченцата зелена чушка някак успяха да станат кафеви.
В този случай номерът е дегустаторът веднъж да се излъже да опита. След това няма да го интересува, ако ще и цветът да е като на плесенясал въглен. Но да се върна на изпълнението.
Когато и оризът се овъргаля в олиото, заливаме с вода според количеството му. Обичайното съотношение е 1:3, но за всеки случай вижте дали на пакета не пише друго.
Посоляваме, слагаме повечко чер пипер и чубрица (по същата причина, по която увеличихме олиото) - и захлупваме. Щом заври, намаляваме огъня наполовина. След 15 минути махаме от котлона и оставяме настрани, докато поеме всичката вода. Всъщност, водата ще се поеме бързичко, но вие изчакайте да изстине, иначе ще ви е трудно да работите.
Напълваме чушките. Тъй като оризът ви е напълно сварен, няма проблем да ги напълните плътно. Ако имате опасения, че плънката ви ще изпада, топнете челната част на чушката в брашно.
После нареждаме чушките плътно в по-дълбока тава (може и на два реда), поливаме ги с малко олио и наливаме вода почти да ги покрие. Не че толкова ни е нужно да ги киснем в още вода, тъй като плънката е готова. Но така чушките ще бъдат предпазени от прегаряне и пресъхване. А полученият бульон ще може да се използва за приготвянето на сос.
Печем, докато откритата част на люспите покафенее.
Ако е Бъдни вечер, спирате дотук. Ако не, сега ще узнаете как да направите най-хубавия бял сос. Не че е нещо сложно, но си има тънкости, които не всеки знае.
Започваме със запържване на малка глава лук. Ето това например не се приема от всеки, но, повярвайте ми, от лука сосът само печели. При това, и аз не знам защо, но в готовия сос е много трудно да се открие дори и едно парченце.
Щом лукът стане стъклен, сипваме 2-3 лъжици брашно. Разбира се, зависи колко сос искаме да направим. В практиката ще си уцелите дозата. Аз приготвям по цяла тенджера, защото мъжът ми казва, че може да се нахрани само със соса, без нищо друго.
Когато брашното се запържи до златисто, започваме да наливаме течност, като бъркаме постоянно, докато постигнем желаната гъстота. Неслучайно казвам течност. Първо започваме с бульона от чушките, после доливаме гореща вода. Следва сол и чер пипер. Може и бял, както обичате. Изчакваме сосът да се свари, като го разбъркваме често. Накрая разбиваме чаша кисело мляко (на около литър сос), наливаме я в тенджерата при непрекъснато бъркане и после веднага сваляме от огъня.
Този сос е много вкусен с чесън, но специално на тези чушки аз го пропускам. Ако ви остане от него, изпържете картофи и ги залейте. Тук чесънът е направо задължителен.
Да ви е сладко!
Чушките са постни, стават и за Бъдни вечер дори. Само че без соса. Не че не може да имат сос, но този, много хубавият, за който ще ви разкажа след малко, не върши работа.
И така, първо, разбира се, подготвяме чушките. Изтърбушваме, измиваме, рязваме връхчето. Последното се прави, за да може чушката да се напълни равномерно. Не знам за вас, но аз никак не обичам наполовина пълна чушка с нещастно висящ празен връх, като недообут чорапогащник. Така че, резнете връхчето до образуване на мъъъничка дупчица и ще си спестите много неприятности. Това е особено важно, ако работите със суров ориз. Но си има своята роля и при термично обработените плънки.
Сега се заемаме с плънката. За петнадесетина средно големи капии (които не са ГМО), аз нарязах една голяма глава лук на ситно и я запържих в повечко олио. Желаещите могат да ползват зехтин. Имайте предвид, че постните пълнени зеленчуци задължително искат повечко олио. Свикнали сме да ги хапваме предимно с кайма, затова е необходимо да компенсираме някак липсата й. Иначе може да се разочароваме от вкуса.
Към лука прибавяме малко ситно нарязана чушка (ето за какво може да ползвате изрязаните връхчета), морков, по желание гъби. Следват към половин килограм картофи, предварително обелени, измити и нарязани на ситни кубчета. Накрая - чаша ориз. Ето тук аз сложих и шепа счукани орехи. Отрази се много добре на вкуса и ужасно на вида. Плънката стана неапетитно кафеникава, даже парченцата зелена чушка някак успяха да станат кафеви.
В този случай номерът е дегустаторът веднъж да се излъже да опита. След това няма да го интересува, ако ще и цветът да е като на плесенясал въглен. Но да се върна на изпълнението.
Когато и оризът се овъргаля в олиото, заливаме с вода според количеството му. Обичайното съотношение е 1:3, но за всеки случай вижте дали на пакета не пише друго.
Посоляваме, слагаме повечко чер пипер и чубрица (по същата причина, по която увеличихме олиото) - и захлупваме. Щом заври, намаляваме огъня наполовина. След 15 минути махаме от котлона и оставяме настрани, докато поеме всичката вода. Всъщност, водата ще се поеме бързичко, но вие изчакайте да изстине, иначе ще ви е трудно да работите.
Напълваме чушките. Тъй като оризът ви е напълно сварен, няма проблем да ги напълните плътно. Ако имате опасения, че плънката ви ще изпада, топнете челната част на чушката в брашно.
После нареждаме чушките плътно в по-дълбока тава (може и на два реда), поливаме ги с малко олио и наливаме вода почти да ги покрие. Не че толкова ни е нужно да ги киснем в още вода, тъй като плънката е готова. Но така чушките ще бъдат предпазени от прегаряне и пресъхване. А полученият бульон ще може да се използва за приготвянето на сос.
Печем, докато откритата част на люспите покафенее.
Започваме със запържване на малка глава лук. Ето това например не се приема от всеки, но, повярвайте ми, от лука сосът само печели. При това, и аз не знам защо, но в готовия сос е много трудно да се открие дори и едно парченце.
Щом лукът стане стъклен, сипваме 2-3 лъжици брашно. Разбира се, зависи колко сос искаме да направим. В практиката ще си уцелите дозата. Аз приготвям по цяла тенджера, защото мъжът ми казва, че може да се нахрани само със соса, без нищо друго.
Когато брашното се запържи до златисто, започваме да наливаме течност, като бъркаме постоянно, докато постигнем желаната гъстота. Неслучайно казвам течност. Първо започваме с бульона от чушките, после доливаме гореща вода. Следва сол и чер пипер. Може и бял, както обичате. Изчакваме сосът да се свари, като го разбъркваме често. Накрая разбиваме чаша кисело мляко (на около литър сос), наливаме я в тенджерата при непрекъснато бъркане и после веднага сваляме от огъня.
Този сос е много вкусен с чесън, но специално на тези чушки аз го пропускам. Ако ви остане от него, изпържете картофи и ги залейте. Тук чесънът е направо задължителен.
Да ви е сладко!
Няма коментари:
Публикуване на коментар