сряда, 28 ноември 2012 г.

На едно питие


Приятелко моя, така си сломена.
Какво ти е? Някой ли те нарани?
Изглеждаш объркана и уморена
и толкова тъжна, така огорчена.
Приятелко моя, до мен поседни.

Ела, разкажи. Аз умея да слушам.
Щом искаш, крещи. Щом можеш, плачи.
Душата ти в моята нека се сгуши.
След туй по цигара със теб ще изпушим.
Но само не гледай с тези тъжни очи.

Отпиваме бавно от бирата с пяна.
Така си и знаех. Мъж е нали?
И двете сме вече малко пияни.
Студената чаша обхващам със длани.
Но теб те боли – значи мен ме боли.

Аз зная, че болката днес те убива.
Но няма да бъде вечно така.
И ти ще почувстваш, че студът си отива,
ще бъдеш пак топла, ще бъдеш пак жива.
Приятелко моя, повярвай в това!

Нели Цветкова