Напук на националния нихилизъм, ние сме сръчен и работлив народ. Народ от творци. Отивам на пазара и там, до доматите, една жена е подредила плетени бебешки костюмчета. По-нататък друга, наред с вълнените прежди за обмен, продава бабини терлици и чорапи. Публикувам в профила си снимка на красив шал - питат ме за схемата. В групите за плетива, шаренийки и кулинария - красоти. През гугъл откривам стотици обяви за продажба на ръчно изработени изделия.
Десетилетия, дори столетия наред прогресът се бори да замени ръчния труд с машинен. Да се избегнат несъвършенствата, да се постигне ниска цена. Всичко да е по стандарт, всичко да е... еднакво.
Това ли ни е нужно при всички случаи?
Аз казвам, че ръчните умения трябва да се запазят и подкрепят. Казвам, че има смисъл да се купуват ръчно изработени предмети.
Ето ви три причини за това.
Причина 1 - национално отговорно поведение.
Да, знам, всеки търси изгодната покупка. Но помислете за това. Може би, ако си купите ръчна изработка, с вашите пари майсторът ще отиде на пазара и вместо вносни домати от хипермаркет, ще си купи български, от производител. Може би този производител с тези пари ще разшири производството си. И може би съседът му, като види това, ще повярва, че все още има смисъл в предприемчивостта, ще осъществи старата си мечта за малка дърводелска фирма и ще вземе на работа вашия съпруг. Защо не?
Ние сме малко и сме свързани в своята неволя. Можем да си помогнем единствено сами, защото държавата отдавна ни е изоставила. Тя не работи за народа, каквото е изначалното й предназначение. Вместо това обслужва частни интереси. Е, тогава и ние трябва да обслужим своя частен интерес. Лесният начин е като отидем да си напазаруваме евтини боклуци в хипермаркет и "всичко по един лев". Умният и перспективен начин е като подкрепим производството на нашите съграждани, за да можем да очакваме и ние същата подкрепа.
Причина 2 - истински свободен избор.
Една от основните критики към социализма е, че асортиментът в магазините беше твърде беден. Така беше, наистина. Излизайки на разходка, човек можеше да срещне своята рокля няколко пъти, а в обувките дори не се и заглеждахме. Частната дейност на шивачките процъфтяваше, но те работеха тайно, защото да си частник се считаше за аморално и беше наказуемо. Конфекцията беше навсякъде и във всичко.
Днес, след като претърпяхме толкова много загуби, се хвалим, че те са компенсирани от свободата ни на избор на стоки. Извинете? Огледайте се в магазините и ще видите, че изборът ни се състои от китайска конфекция и втора ръка дрехи. Плюс маркови ментета, проснати на тараби на пазарите. И тук-там истински маркови дрехи, свръхцените на повечето от които са необясними за мен.
А сега се замислете какво е ръчно изработената дреха или аксесоар, ако не бутиково изделие. Ето ви хитринка. Купуването на ръчна изработка може да ви се вижда по-скъпо в сравнение с китайската конфекция и секъндхенда, но всъщност то е евтиният начин да се сдобиете с уникална дреха, аксесоар или вещ.
Причина 3 - магия.
Някога хората връзвали възли, за да съхранят знанието. В извивките и съединяването на нишките има емоция и енергия. Плетенето, шиенето, тъкането - те са като магия. Те са като наричане, при което от многото отделни компоненти се получава цялост, а от малкото - голямо. В тях освен памук и вълна е вложена сръчността на човешката ръка, вълшебството на въображението, топлината на сърцето. В такива изделия винаги има нещо от терличките, които някога ви е плела вашата баба. Сетихте ли се? Любов...
Десетилетия, дори столетия наред прогресът се бори да замени ръчния труд с машинен. Да се избегнат несъвършенствата, да се постигне ниска цена. Всичко да е по стандарт, всичко да е... еднакво.
Това ли ни е нужно при всички случаи?
Аз казвам, че ръчните умения трябва да се запазят и подкрепят. Казвам, че има смисъл да се купуват ръчно изработени предмети.
Ето ви три причини за това.
Причина 1 - национално отговорно поведение.
Да, знам, всеки търси изгодната покупка. Но помислете за това. Може би, ако си купите ръчна изработка, с вашите пари майсторът ще отиде на пазара и вместо вносни домати от хипермаркет, ще си купи български, от производител. Може би този производител с тези пари ще разшири производството си. И може би съседът му, като види това, ще повярва, че все още има смисъл в предприемчивостта, ще осъществи старата си мечта за малка дърводелска фирма и ще вземе на работа вашия съпруг. Защо не?
Ние сме малко и сме свързани в своята неволя. Можем да си помогнем единствено сами, защото държавата отдавна ни е изоставила. Тя не работи за народа, каквото е изначалното й предназначение. Вместо това обслужва частни интереси. Е, тогава и ние трябва да обслужим своя частен интерес. Лесният начин е като отидем да си напазаруваме евтини боклуци в хипермаркет и "всичко по един лев". Умният и перспективен начин е като подкрепим производството на нашите съграждани, за да можем да очакваме и ние същата подкрепа.
Причина 2 - истински свободен избор.
Една от основните критики към социализма е, че асортиментът в магазините беше твърде беден. Така беше, наистина. Излизайки на разходка, човек можеше да срещне своята рокля няколко пъти, а в обувките дори не се и заглеждахме. Частната дейност на шивачките процъфтяваше, но те работеха тайно, защото да си частник се считаше за аморално и беше наказуемо. Конфекцията беше навсякъде и във всичко.
Днес, след като претърпяхме толкова много загуби, се хвалим, че те са компенсирани от свободата ни на избор на стоки. Извинете? Огледайте се в магазините и ще видите, че изборът ни се състои от китайска конфекция и втора ръка дрехи. Плюс маркови ментета, проснати на тараби на пазарите. И тук-там истински маркови дрехи, свръхцените на повечето от които са необясними за мен.
А сега се замислете какво е ръчно изработената дреха или аксесоар, ако не бутиково изделие. Ето ви хитринка. Купуването на ръчна изработка може да ви се вижда по-скъпо в сравнение с китайската конфекция и секъндхенда, но всъщност то е евтиният начин да се сдобиете с уникална дреха, аксесоар или вещ.
Причина 3 - магия.
Някога хората връзвали възли, за да съхранят знанието. В извивките и съединяването на нишките има емоция и енергия. Плетенето, шиенето, тъкането - те са като магия. Те са като наричане, при което от многото отделни компоненти се получава цялост, а от малкото - голямо. В тях освен памук и вълна е вложена сръчността на човешката ръка, вълшебството на въображението, топлината на сърцето. В такива изделия винаги има нещо от терличките, които някога ви е плела вашата баба. Сетихте ли се? Любов...
Няма коментари:
Публикуване на коментар