Като
почитателка на Киплинг и Дж.Оел бях безкрайно любопитна да прочета „Ру. Разказ
за най-древните люде“ на Змей Горянин, № 2 от Колекция „Дракус“.
Книгата е
много кратка, без зашеметяващи обрати и сложни сюжетни схеми. Простичка – като първите
люде. И много очарователна. Не съм сигурна дали е част от детското творчество
на Змей Горянин, но децата със сигурност биха я харесали.
Текстът е
увлекателно написан и се чете с удоволствие. Авторът е направил своето
предположение за това, как са живели нашите предци. Предположение толкова
стойностно, колкото и всяко друго подобно и може би доста близко до истината.
На места образът на Ру ми се стори противоречив – ту напълно елементарен и дори
неспособен да изпитва /все още/ чувства; ту способен да разсъждава сложно и
абстрактно. Но това намирам като единствен недостатък на книгата и смятам, че е
напълно несъществен и по никакъв начин не разваля удоволствието от нея.
Змей Горянин
е автор, чието име дълго е тънало в забвение, при това напълно незаслужено. Ето
защо поздравявам екипа на Гаяна – Явор Цанев и Кети Илиева – за инициативата да
представят на съвременния читател негово произведение. Книгата е още по-ценна с
това, че съдържа и фототипен вариант на текста, както и оригиналната корица. Да
споделя, интересно е чувството да четеш на стария правопис. Сякаш си някой
друг, който чете в друго време. За това пътуване във времето – благодаря!
Няма коментари:
Публикуване на коментар