Пожелах
тази книга още, щом я видях. По две причини. Първо, вече бях прочела в Дракус
„Кучешката дупка“. И второ, тя има перфектна корица и перфектно заглавие. Корицата
е на точния баланс между комерсиалната привлекателност и изискаността.
Заглавието звучи загадъчно и обещаващо и
това е постигнато с изпадането само на една думичка от името на титулния разказ.
Книгата
съдържа 12 творби, предимно фентъзи и хорър.
За
мен беше безкрайно любопитно да видя как пише един мъж с афинитет към всичко
тъмно; един колега, който е видял специалната педагогика отвътре; един татко на
малка принцеса. Повярвайте, комбинацията е страхотна!
Разказите
са написани красиво и технически грамотно, описанията са богати и въздействащи.
Пламъците, които виждаме на корицата, проникват неумолимо в творбите и обгарят
всяка страница.Емоцията е пулсираща, някак езическа и вълнува. Особено красиви
в това отношение намирам разказите „Лиан“ и „Чаят на госпожа Бърнс“.
На
фона на разнообразието на теми и поджанрове, на мен като че ли малко ми липсва
оригиналност на сюжетите. Щеше ми се да има и повечко неочакван край. Но това
не са недостатъци, това е просто посоката, в която авторът Валентин Попов може
да се развива и да расте. Защото аз съм сигурна, че той има още много какво да
покаже и ще става все по-добър.
Огромното
шест плюс обаче, което аз давам, съвсем обяснимо е за социалните теми. „Реката“,
„Свобода за живот“ и „Стъклено момиче“ са творби, които надскачат жанра, а „Тебешир“
е моят фаворит, който ме разплака. А последното не е много лесно, защото аз
знам много за разплакването чрез разкази.
В
заключение – „Нощта срещу ноември“ е един чудесен дебют, който ме кара с
нетърпение да очаквам следващата книга на Валентин Попов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар