Идва магическо време

Последен напън с туршиите и после затишие. Ярките цветове около нас полека почват да избледняват. Ще имат сила още дълго време, но бъдещата смърт се усеща. Все по-често небето е сиво, а въздухът натаява влага в костите. В такова време какво ти остава, освен да се замисляш за странни неща.
Късната есен и зимата се сравняват със смърт. Но те са просто спокойствие. Обратната страна. Тъмната. Но тъмно означава ли лошо? Дълго време бяхме учени да вярваме точно в това. Какво заблуждение! Днес знам. Когато материалното се оттегли за почивка, идва ред на духовното. Не е случайно, че повечето празници на всички религии тепърва започват. Осигуряването на прехраната е почти приключило. Остава само едно - изколването на отгледаните животни. Жертвоприношение на границата между лятото и зимата.
Особено ли ви звучи всичко това? А как да звучи, когато идват нашият Димитровден и западният Хелоуин? Идва магическо време. И в унисон с влечението ми към фентъзито - от най-закачливите до най-мрачните му варианти, известно време ще бъда вещица. И без това имам черен котарак. Вещица, но само в литературен смисъл, разбира се. Иначе... имам да направя още малко туршии.

Нели Цветкова