Целувка в дъжда

Не знам защо, но те сънувах...

Целувах те в дъжда,

а ти се смееше.

Бе хладно и се сгуших в теб,

а пръстите ти бавно,

много бавно

рисуваха чертите на лицето ми.

На веждата ти бе се спряла капка

и аз поех я с устни ,

без да се замисля.

А ти я искаше обратно

и си я взе.

Или целувка искаше?

Засмях се и побягнах палаво

по улицата опустяла и блестяща.

И скоро пак се озовах в прегръдките ти.

В очите ти се отразявах

и бях красива, знаеш ли?

Усетих малка капка да се стича

към сребърното сърчице,

блещукащо между гърдите ми.

Видях те как унесено я гледаш,

как с поглед проследяваш пътя й.

Но облаците почнаха да си отиват

от моя сън.

И аз побързах да си тръгна преди тях.

Очи отворих, за да срещна слънцето.

Но някой ден ще завали.

И аз при мен ще те повикам ...

Нели Цветкова