вторник, 26 февруари 2013 г.

Моето малко чудо


Горска фея.
Малка омайница.
Бъдеща разбивачка на сърца.
Тя е моето бебе,
но как да не видя
колко тежка е, колко лъскава
тази плитка, дълга до кръста;
как в очите бадемови
огън избликва необуздан;
как понякога недетски мъдрости
детските устни изричат.
Тези пухкави устнички,
без червило – малинови ...
... А някоя вечер
тя ще влезе на пръсти в къщи,
закъсняла и зачервена.
И невинните устни ще бъдат подути.
И ще трепне сърцето ми
от жестоката безвъзвратност.
Някой ден моето малко чудо
магия ще бъде за едно момче.
И ще тръгне по своя път.
И ще прави своите грешки.
А пък аз в студеното утро
ще седя пред чаша кафе
и ще чакам.
Цял живот.