Идва магическо време

Последен напън с туршиите и после затишие. Ярките цветове около нас полека почват да избледняват. Ще имат сила още дълго време, но бъдещата смърт се усеща. Все по-често небето е сиво, а въздухът натаява влага в костите. В такова време какво ти остава, освен да се замисляш за странни неща.
Късната есен и зимата се сравняват със смърт. Но те са просто спокойствие. Обратната страна. Тъмната. Но тъмно означава ли лошо? Дълго време бяхме учени да вярваме точно в това. Какво заблуждение! Днес знам. Когато материалното се оттегли за почивка, идва ред на духовното. Не е случайно, че повечето празници на всички религии тепърва започват. Осигуряването на прехраната е почти приключило. Остава само едно - изколването на отгледаните животни. Жертвоприношение на границата между лятото и зимата.
Особено ли ви звучи всичко това? А как да звучи, когато идват нашият Димитровден и западният Хелоуин? Идва магическо време. И в унисон с влечението ми към фентъзито - от най-закачливите до най-мрачните му варианти, известно време ще бъда вещица. И без това имам черен котарак. Вещица, но само в литературен смисъл, разбира се. Иначе... имам да направя още малко туршии.

Нели Цветкова

Кафене

Колебая се малко на входа,

но съм смела и влизам.

Ти зад бара стоиш,

бършеш чаши,

проследяваш пътя ми

между масите.

Пускаш музика,

но преди да позная парчето,

се поврежда джубоксът.

Слагаш чаша пред мен

и се питам

дали в нея наля

ароматно кафе,

бавно сварено,

по специална рецепта за мен,

да го пия с наслада,

а после,

да гадая какво ще се случи.

Или чай от вълшебни билки,

да затворят очите ми за света -

само тебе да виждам.

Гледам чашата,

а по нея -

следи от червило.

Няколко цвята.

И утайка на дъното.

Сметката, моля!

Нели Цветкова

Искам да споделя радостта си

Втори национален конкурс "Елате ни вижте" , организиран от община Георги Дамяново и литературен клуб Лопушна. Отново съм сред номинираните! Нужно ли е да обяснявам, че наградата си е награда, разбира се, но номинацията също е достатъчен повод за радост? И за благодарности, макар че има още време, докато ми присъдят Оскар за сценарий. Тъй че аз благодаря... на живота, който толкова ме би по главата, че накрая проумях нещо много важно: глупаво е, когато в преследване на големите цели не забелязваме малките неща. Амбициите ни обсебват, радват, дърпат напред, но само до момента, когато рухнат или се осъществят, всъщност няма голяма разлика. Дреболиите са винаги около нас и правят живота ни пълен и истински. Като например удоволствието да си тук:

Снимката е свалена от сайта на община Георги Дамяново и нека те не си мислят, че увлечени в битка за литературна слава не сме забелязали прекрасната им природа. 

Нели Цветкова

Ave moi

Не, статията не е за никой наш политик, независимо колко високопоставен. Всъщност тя дори не е статия. Искам да се похваля бе, хора! Аз нали ви казах, че ще излезе човек от мен? То просто трябвало да опитам!
Имам номинация! От 70 стихотворения са номинирани 8 и моето е сред тях. Може да не е нещо кой знае какво, но за мен си е много. Конкурсът е "Любовта накрая на кабела - 2012 г." на "Буквите". Категорията е поезия. Линкът към обявлението е: http://www.bukvite.bg/forum.php?id=65 
Пожелайте ми успех!

Нели Цветкова

Какво вижда дядо Йоцо

          

                  БДЖ пак е в устата на медиите. Не ги е срам, значи, тия железничари, искат да стачкуват! Изобщо не се интересуват от усилията на ръководството да ги съкрати и преструктурира и да им ореже правата напълно безболезнено, плюс това ефикасно и с поглед в бъдещето. Спъват прогреса ей тъй, за нищо! А всеки знае, че те са винаги първи в стачките, че и другите браншове подкокоросват. Французи такива! Откак съществува в България железница, те все мътят водата на управляващите и все не щат да влязат в релси.

            Знаете ли... собственият ми съпруг беше локомотивен машинист. Откак го познавам, той винаги е говорил за професията си с искрена гордост. Беше преизпълнен с усещането, че трудът му е достоен, браншът му – уважаван. Сега е щастлив. Че успя да се пенсионира навреме и не му се налага да участва в грозния цирк.

            Питам се колко хора са наясно какво значи да работиш в железницата. Влакът цепи нощта, а ти сам в кабината се взираш напред в тесния коридор светлина. Дълги часове наред гледаш, докато очите ти се насълзят, понякога задрямваш прав, после се стряскаш. От теб зависят товари на стойност хиляди, понякога милиони левове. Или човешки животи без цена. Който не е работил нощен труд, свързан с управление на машина, просто няма да разбере. А всичките работници, които виждаме по гарите или някъде по линията и ни се струва, че се разхождат безгрижно и си пускат солени шеги? Те са длъжни да са там при всякакви атмосферни условия, работят понякога при изключително тежка обстановка, но... работят. И всички останали колелца в това, което някога беше една добре организирана система. Не сте им виждали правилниците, не сте им присъствали на проверовъчните изпити. Беше добре измислено и направено, беше отговорно и изискваше професионализъм. Беше.

            Съгласна съм, че трябва да се върви напред. Но дали това е, което се случва с българската железница?

            Едно от нещата, които се случиха напоследък, беше промяната в разписанието на влаковете. Уж заради стачката в края на 2011-та, но си остана за постоянно. Не познавам човек, който да пътува с влак и който да не смята, че бяха премахнати най-необходимите влакове и оставени абсолютно безполезните. Ами да, нали трябва да разписанието да е в унисон с всичко друго у нас? Резултат: всеки, който има възможност да избере автобус пред влака, го избира, без да се замисли. Съответно броят на пътниците намалява. Доживях да видя бързи влакове с по един вагон.

            Сега са на дневен ред заканите за отнемане на привилегиите за пътуване. Железничарите с карти и семействата им с 50% намаление запълвали влаковете. Нямало място за тълпите желаещи да пътуват на редовна цена. Това ли е вицът на деня? БДЖ търпяло загуби заради пътуващите с преференции. И как точно, моля ви се, ги търпи? Защото те иначе щяха да си плащат ли? Нищо подобно! Щяха да пътуват и те с автобус! При близки или еднакви цени на две услуги кой ще е луд да избере по-долнокачествената? Защото едва ли има нужда да убеждавам някого за каква мизерия става въпрос в пътническите вагони. И не говоря за хигиена.

            Колкото до самата привилегия, ще кажа само едно. Никаква легитимация не може да ми компенсира това, че повече от 20 години съм била сама в кризисни моменти и на празници. Че съм ставала в три през нощта да посрещам и изпращам. Нито легитимация, нито карта може да върне разбитото здраве на железничарите, работещи в обхвата на високо напрежение, значително ниво на психострес и при графици, каквито няма в никоя друга система.

            Мога и още да изреждам, но всичко води към едно. Свиване. Свиване до изчезване. БДЖ за един долар. Познато, нали? Кремиковци, Булгартабак... и други знайни и незнайни...

            Някога железницата не била българска. Тя принадлежала на западноевропейски фирми. После Фердинанд я одържавил. И това била първата стъпка към обявяването на независимостта на България. Същата, която празнуваме на 22-ри септември и се чудим за какво става въпрос, понеже отдавна сме забравили да сме независими. Забравили сме си и истинската история. Но тя се е случила. А сега последният бастион на независимостта е на път да рухне. И дядо Йоцо гледа това.

            Гледа и иска да ослепее още веднъж. 

Нели Цветкова

Всички недомислици около здравните осигуровки

Всъщност, не съм сигурна, че бих могла да ги изчерпя всичките. Множко са недомислиците, а като се сетиш, че са създадени за има-няма около 12 години, явно здравата се е работило по въпроса. Без разлика на партиен цвят и място в политическия компас. Ей туй се казва приемственост и единомислие. Ако се бяха постарали така и за нещо положително нашите мили политици, сега щяхме да сме... еееех, мечти!

            Бас държа, че никого няма да учудя, като се сещам точно сега за тази тема. Така или иначе тя ни се навира в очите през седмица-две, с всяка поредна идея на здравната министърка. Не знам защо не й ги приемат идеите, но слава богу, че. Ако ги приемат, би следвало значителна бройка електорат да мине в нелегалност и да създаде хайдушко, партизанско и терористично движения – всеки според убежденията си. Ама не от недоволство, да не си помисли някой! Просто какво друго ти остава, ако в една република с уж действаща уж демократична конституция за невнесени здравни осигуровки те наказват с лишаване от право на документ за самоличност с всички последствия от това? А последствията са твърде много за изброяване, затова ще ги обобщя: абе нямаш право да си жив. То, като се замисля, и умрял да си пак нямаш право, защото за издаване на смъртен акт познайте какво искат. Сетихте ли се, хахааааа, хайде сега посмейте да не си платите здравните вноски! Ще има да си лежите в семейния фризер до второ пришествие.

            Впоследствие присъдата, знаете, бе смекчена. Сега вече министърката предлага само дреболия: да нямате право да продавате имот, ако не сте си платили здравните вноски. Ами аз пък предлагам да нямате право да пресичате на зебра, ако имате вересия в кварталния магазин. Не виждам разлика. Все едно и също е: държавата иска да ви бръкне навсякъде, да ви нарежда какво да правите с парите си, с труда си, с времето и със здравето си. Ние това го помним, не беше толкова отдавна. Но тогава срещу бръкването получавахме безплатно здравеопазване.

            Като стана дума, да видим какво получаваме сега като здравноосигурени лица (тези, които СМЕ, не говоря за вас, нелегални престъпници такива!). Ами на първо място, получаваме правото да си доплащаме за повечето медицински услуги. Защото осигуровките иначе са много важни, обаче всъщност са жълти стотинки и нищо не зависи от тях. Получаваме също правото да бъдем второ качество пациенти, защото лекарите нямат особена полза от нас. Е, ако намерят начин да извлекат полза, тогава може и да минем в друга категория. Между другото, длъжна съм да призная, че от моето джипи оплаквания нямам. Но то е случайно, поради личностни качества, не е заслуга на системата. Още: получаваме мъглявото право на балнеолечение по здравна каса, което обикновено никой не може да ни обясни как да ползваме. Да бе, имаме право, обаче джипито ни не е чувал къде в България има санаториуми и въобще нещата са сложни. Още едно право: безплатни и частично платени лекарства. В някои случаи си е ходене по мъките. Всички гледаме новини, всички знаем. При това, по традиция се случва само при тежки заболявания.

            Извод: дано не ти се налага да си ползваш правата по здравна каса. За всичко, което е повече от хрема, по-добре да минеш частно, че иначе никой не ти гарантира ни здравето, ни живота. 

 

Да, обаче при това положение аз пък не искам да съм длъжна да се осигурявам здравно. В края на краищата, здравната осигуровка не е данък. Тя е застраховка. Може пък да съм сигурна, че никога няма да боледувам. Може пък да съм решила да си умра от първия грип. Отде-накъде някой ще решава тия неща вместо мен? Или най-малкото, може да искам да си плащам вноските при някой голям и страшен частен застраховател, който, като ми плати лечението, ще иде при доктора, ще засуче мустак харамийски, ще вдигне гарванова вежда и многозначително ще погледне към пищова си. Защото ще иска да знае какво точно става с парите, които съм му дала да управлява. Да, ама не!

            При нас единственият голям и страшен е самата държава. Кой пък я измисли толкова гениално? Това си е типична държава-мафия. Но нямам предвид, че мафиоти ни управляват. Самата държава е експроприирала всички мафиотски дейности – рекет, насилие, всяване на страх. Предполагам, това е хитър ход за борба с организираната престъпност. Както на времето са експроприирали фабриките и така са се преборили с едрия капитал.

            Тъй че, искаме или не, здравните осигуровки ще ги плащаме. Без много-много да питаме какво ще получим насреща. И какво има толкова да се оплакваме? Та те наистина са дребни суми, за разлика от пенсионните осигуровки. Ето там вече се вихри истинската далавера. Защото в този случай отново нямаме избор, а предварително си знаем, че вероятността да бъдем някой ден пенсионери става все по-ефимерна. С други думи, това са поредните пари, които даваме просто защото така ни нареждат, без да е сигурно, че ще получим нещо насреща и че това нещо ще си струва. Е, в случая поне имаме утешението, че работодателят ни страда наравно с нас, че и малко повече. Когато изобщо ни плаща осигуровките де.

            Но да се върна на здравните, че иначе от пенсионните осигуровки има опасност да мина към данъците и се отече. Прословутите осигуровки на социално слабите. Дето държавата ги плаща. Обикновено всеки мърмори, че други хора се лекуват на негов гръб, но малцина са запознати с подробностите. Като например това, че в зората на здравната реформа работещ съпруг можеше да осигурява здравно безработната половинка. Кой идиот и защо премахна това, така и не разбрахме. Вече десет години си блъскам главата и не му виждам смисъла на това гениално решение.

            А знаете ли, че от социално слабите се осигуряват само тези, които получават два вида конкретна помощ – месечната помощ по чл.9 от Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане и помощта за отопление? Недай боже например да си напуснал работа без право на борса (или работодателят да те е освободил по грешния член, за да прикрие, че не ти е плащал осигуровките). Докато не погладуваш шест месеца да ти дойде акълът, нямаш право на такава помощ, нямаш право и на осигуровки. През това време се предполага, че трябва да си ги плащаш сам. Нищо, че нямаш какво да ядеш. Също недай боже да си майка, която получава майчинство от държавата (сега не бързайте да скачате, има и много българки на това дередже). То в България принципно недай боже да си майка, но ето че в тоя случай има и екстри: на основание тази помощ отново нямаш право на здравни осигуровки. Кво като си майка бе, я да сте мислили, като сте ги правили тия деца, аааамаха!

            И въобще да сте мислили, като сте се раждали в България, къде ви беше акълът, а?

Нели Цветкова

Хляб и още нещо

Едни приятели си направиха пекарна. Мъничка, зеленичка, страшно свежа. Стараят се хората, качеството си го поддържат, по тоя въпрос няма и какво да се коментира. И клиентите го оценяват, така чувам. Явно има защо.
Обаче шило в торба седи ли? Как тъй ще продават курабийки, като може да са курабийки с картинки? Какво ли не видях по произведенията им - от влюбени двойки до къдрави овчици. Настроение създават хората, личен почерк имат.
Да, ама това тяхното шило хептен палаво. И ето че преди няколко дни научавам за таблото. Най-обикновено табло, по което се пише с маркер. Виси си значи таблото в пекарната, а на него - стихове. Или някакви интересни откъси. Духовна храна при телесната.
Ще кажете, предприемчивост. Не, не мисля. Ако не ти идва отвътре, три дена и три нощи да не мигнеш, пак няма да ти хрумне такава идея. За да те осени, трябва да си от хората, които разбират даването и имат нужда да го правят. Да знаеш, че едно нещо можеш просто да го дадеш и следа да не остане от жеста ти. Или да го дадеш така, че да сгрееш човека и частица от добрината ти завинаги да се задържи у него.
Където и да сме, с каквото и да се занимаваме, във всеки момент ние вземаме и даваме нещо. Защо да не го правим така, че светът да стане по-добър? Хората отвръщат, да знаете. Животните, растенията, земята - всеки отвръща. Дори гневът е отклик, защото означава, че сме нарушили статуквото на мизантропа.
Ето така аз им подарих за таблото едно стихотворение. Сега го подарявам и на вас.

ЖЕНАТА

Раменете ритмично

се вдигат и спускат.

Потрепва гръдта.

Тя меси.

Просто тъй, за утеха.

Тя знае, че хлябът е мъж.

Хлябът иска да бъде докоснат

от женска ръка.

Умела ръка.

Иска стоплен да бъде.

Моделиран.

Погален.

И смачкан понякога.

Тя го знае.

И влага душата си

в този езически танц.

В тази магия.

И набъбва хлябът.

И приема го горещата пещ.

И се носи ухание на живот.

Нели Цветкова

към всички стихове