Беше решила и край! В убийствената жега и тя
самата не примираше за любов, но в случая беше въпрос на чест. Анета щеше да
спечели битката със световното по футбол и щеше да накара Цецо да й обърне
внимание.
Не проумяваше какво има в тоя футбол, че така
побърква мъжете. Ето например нейният Цветелин. Хубав, свестен мъж,
метросексуален даже, с обноски и без косми. Грешка нямаше. Обаче щом се
зададяха футболни първенства, футболната шизофрения го хващаше и не го пускаше.
Зареждаше хладилника с бира, брадясваше навсякъде, даже почваше да намира общи
теми за разговор с пияндетата от кварталната гаражна кръчма.
Първият път, когато се случи така, Анета си
помисли, че Цецо нещо е мръднал. Почти беше готова да търси професионална помощ,
когато тогавашното световно свърши и изведнъж всичко си дойде на мястото.
Оттогава тя просто се настройваше на режим търпение и чакаше, докато замлъкнат
крясъците от балконите и се изметат и последните слънчогледови шлюпки.
Но този път, незнайно защо, я бодеше някаква
амбиция. И явно нямаше да я остави на мира, докато не бъде задоволена. Анета
беше решителна жена, затова се зае сериозно с въпроса. Направи неколкодневен
тур през магазините и козметичните салони. Прическа, маникюр, кожа – всичко
беше привлекателно, без да е съвършено. Сдоби се с няколко комплекта
умопомрачително бельо, а покрай него и два чифта нови обувки. Ето тук беше
единственият момент, когато си позволи еретична мисъл. Разглеждайки новите
придобивки, тя си каза, че и нищо да не се получи, определено си струва, дори и
само заради тях. Но после отхвърли тази мисъл и се върна към целеустремеността.
Първият й опит се състоеше в това, да
приготви петзвездна вечеря, да я сервира преди започване на мача и
недвусмислено да предложи себе си за десерт. Надяваше се да го убеди, ако не да
пропусне мача, то поне да закъснее заради нея. Цецо с възхищение огледа
ювелирно украсените ястия, бодна си от салатата, но отказа скъпото уиски,
защото не обичал да меша бира с твърдо. Анета леко смръщи вежди. На плота се
темперираше великолепно червено вино и за бира изобщо не беше ставало и дума.
Но премълча, за да не разваля настроението. Премълча и после, когато мъжът й си
взе чинията с пиле с ананас и бадеми, дръпна от хладилника две студени бири и
се пренесе пред телевизора. Битката едва започваше.
Следващия път младата жена се сдоби с
главоболие и схванат гръб половин час преди началото на мача. След като пъшка
страдалчески известно време, тя се примоли на Цветелин за масаж. Естествено, с
тайната надежда, че масажът ще премине в нещо повече и проклетото световно ще
бъде забравено. Цецо беше съвестен съпруг и старателно и експресно я омачка.
Такъв светкавичен масаж не бяха й правили никога. Накрая тичешком й донесе
хапче и вода, после затвори плътно вратата на спалнята и й каза да не мърда
оттам и да си почива. Единственият положителен ефект беше, че затвори и вратата
на хола, така че омразният шум от стадиона не се чуваше. Колкото до
главоболието, сега вече то наистина се появи.
Анета не се предаваше лесно. При всеки мач тя
измисляше нещо ново. Но не само че не успяваше, ами и Цецо като че ли изобщо не
разбираше какво става. Е, поне последното може би беше за добро.
Настъпиха полуфиналите. Тази вечер щяха да
играят Италия и Бразилия. Разбира се, на световното българи отново нямаше,
затова нашенските фенове си харесваха някой чужд отбор и си държаха за него,
все едно го гледат всеки ден по софийските стадиони. От два дни бразилците не
слизаха от устата на Цецо, както и на всички махленски мъже. Италианците бяха
традиционно недолюбвани, заради лоши спомени от световното през деветдесет и
четвърта. Анета слушаше коментарите и се ядосваше. Мъжът й не беше проявявал
такова вълнение за нито един техен семеен проект. И друго я тормозеше.
Изглежда, беше на път да загуби битката. Последните мачове бяха винаги
най-драматични. Ако досега не беше успяла да накара Цветелин да й обърне
внимание, оттук нататък едва ли щеше да успее. “Какво толкова му харесват на
тъпия футбол?” – мислеше си ядно тя. И изведнъж й светна! Планината трябваше да
отиде при Мохамед! Щеше да седне да гледа с него, да прояви съпричастност, да
разбере какво го вълнува... Как не се беше сетила по-рано?
Взе бирени фъстъци и чипс, защото от тях не
падаха люспи. Изстуди бирата. Тази вечер и тя щеше да си пийне. Всъщност, Анета
обичаше бира. Беше я намразила само напоследък, защото я считаше за символ на
световното по футбол и на сламеното вдовство.
Като я видя да сяда до него на дивана, Цецо
се оцъкли. Понечи да я пита какво става, но Анета стратегически беше избрала
момента. Мачът почна, съпругът й стана едно цяло с телевизора и забрави за нея.
Тя гледа стоически десетина минути, но нищо не разбираше. Никога не се беше
интересувала от футбол.
Тъкмо беше почнала да се отчайва и публиката
на стадиона нададе вик. Беше възникнала някаква драматична ситуация. Камерите
почнаха да дават близки планове и Анета затаи дъх. Божичко, какви крака имаше
този футболист! Мускулите му бяха очертани и съразмерни, при тичането
пружинираха със сила и напрежение. Кожата му беше гладка и оросена със ситни
капчици пот. Замаяна от гледката, младата жена сякаш усети аромата на тази
мъжка пот. Футболът почваше да става интересен.
Камерата взе на мушка друг спортист, с
шоколадовокафява кожа и коса на плитчици. Широките му ноздри се разширяваха и
отпускаха като на състезателен жребец. Той облиза сочната си долна устна и
Анета ахна. Проследи с поглед тялото му и кимна доволно. Мускулите на широкия
му гръб играеха под тениската, номерът се движеше като жив пред очите й и
караше погледа й да се замъглява.
Почна да й харесва да бъде съпричастна към
увлечението на мъжа си. Дори й се прииска да е още по-близо до вълненията му,
да е там, на стадиона и той да й се възхищава, тъй както тя се възхищава на
играчите. Но какво би правила там? Разбира се! Мажоретка! Анета се пренесе
мислено на игрището и съвсем забрави да следи играта. Сега беше млада и крехка,
красива и популярна. Облечена бе с къса поличка, а помпоните като коприна
галеха кожата на краката й. А какви крака имаше! Сякаш правени с фотошоп.
Толкова лъскави и гладки, както по рекламите за епилатори. И гърдите й още не
бяха имали вземане-даване със земното притегляне. Беше великолепна, възхитителна.
Чувстваше тялото си гъвкаво, мускулите й бяха здрави и способни на всякакви
акробатични изпълнения.
Такава красота нямаше как да не привлече
погледите. Анета знаеше, че е център на вниманието, че някои от зрителите
пропускат мача, за да гледат нея. Усещаше как погледите я изпиват, как
възхищението я издига към облаците. Стана й горещо. Кожата й, станала
свръхчувствителна, искаше допир до копринени чаршафи и до нежни ръце. Хвърли
кос поглед към Цецо, но той продължаваше да общува с телевизора и не забеляза
присъствието й. Анета измънка нещо и се пренесе в спалнята.
Присъедини се към мъжа си двадесет минути
преди края. Мачът бе имал множество драматични обрати. Явно докрая нямаше да е
сигурно кой отива на финал. Цецо се беше изпотил от напрежение, на челото му се
беше спуснало мокро къдраво кичурче. Той следеше като ястреб движенията по
терена и подскачаше при най-малкия повод. Анета се зазяпа. Продължаваше да бъде
разгорещена, а тениските вече лепнеха по гърбовете на футболистите. Те тичаха с
малко повече усилие, отколкото в началото и всяко свиване и разпускане на
мускул си струваше да бъде видяно поотделно.
Пет минути. Негърът трябваше да бие дузпа.
Камерата показа лицето му. Играчът се усмихна и белите му зъби блеснаха.
Двамата съпрузи затаиха дъх, всеки по своя причина. Футболистът вдигна ръка и
отметна от лицето си тънките плитчици. За миг розовата му длан зае екрана. Пое
дъх, акумулира цялата си енергия. “Давай, давай” – шепнеше Цецо. “Да, о, да” –
мислено простенваше Анета. Тогава той се засили, удари и топката полетя.
“Хайде, хайде...” – гласът на Цветелин вибрираше от вълнение. “Вкарай, вкарай,
вкарай!” – молеше се жена му, макар да не бе сигурна кое точно имаше предвид.
“И... гооооооол!” – изкрещя коментаторът.
Двамата съпрузи извикаха заедно с него, после се прегърнаха. След минута мачът
свърши. Бразилия отиваше на финал. Усмихнат, Цецо се обърна към жена си. Все
още цял трепереше от адреналина. Искаше му се да тича, да скача, да изрази
радостта си по най-дивашки начин. Огледа Анета и изведнъж реши, че му прилича
на мажоретка. Беше прекрасна и толкова желана. А нали имаше и повод за
празнуване? Грабна я на ръце и я отнесе в спалнята.
Нели Цветкова
