понеделник, 12 февруари 2018 г.

Синьото мънисто - 1


Всичко това може и да не е вярно, но ако е, би било толкова красиво...

Финият свят

Балодис почувства приближаването на любимия си отдалеч, както винаги. Обзе я добре познатото и приятно усещане, че е завършена и цяла. Всичко наоколо се озари от прекрасната слънчевожълта светлина, която той носеше със себе си. На устните й се появи неволна усмивка.
После обаче усмивката бързо се стопи. Тревогата на Солриг беше осезаема и се предаде и на нея. Балодис знаеше какви новини й носи той. Очакваше ги от известно време.
Беззвучно попита:
- И двамата, нали?
- И двамата – въздъхна той. – Не е добре това, никак не е добре. Хайде, да вървим да ги посрещнем.

България, по византийско време

Нямаше време. Трябваше да отиде там веднага. Трябваше да я спаси! Глупак такъв, колко много бе сгрешил! А сега може би беше късно. Трябваше да бърза, да поправи грешката си.
Всичко беше в мъгла. Неош не помнеше как е стигнал до хана. Познатата постройка се издигаше като неясен силует в тъмнината. Откъм конюшнята се дочуваше пръхтене. Лунният сърп беше съвсем тънък, изглеждаше почти незабележим на сивото небе. Носеше се горчив, натрапчив мирис на прясно окосено сено.
Мъжът се промъкна под прозореца и тихо подсвирна. Изчака малко и повтори, но не чу отговор. Надникна и я видя. Спеше кротко, обърната настрани, подложила ръка под главата си. Не беше разплела дългата кестенява плитка и тя се извиваше като лъскава змия между гърдите й. Синьото герданче, което й беше подарил, блещукаше в тъмнината.
Въздъхна с облекчение. Не беше закъснял. Слава Богу! Веднага щеше да я събуди и да избягат заедно. Тоя път вече щеше да е само негова, щеше да я пази от всичко.
Пъргаво прескочи през прозореца в стаята. Прошепна името й, но тя не го чу. Повиши глас, докосна рамото й и я разтърси. Жената не помръдна и Неош взе да се плаши. Погледна дали диша - дишаше. Но защо тогава не се събуждаше? Да можеше да си проясни размътената глава и да проумее...
Накрая реши, че няма време да я буди. Наведе се да я вземе на ръце.
В този момент вратата на стаята с трясък падна на пода. Някакъв въоръжен мъж нахлу вътре и се хвърли напред. Последваха го още двама. Жената се събуди светкавично. Стиснала в ръка малък, но остър нож, тя седеше прилепена до стената и очите й шареха от един силует към друг. Ирисите й светеха в тъмното като котешки.
Неош видя византийските им дрехи, различи в тъмното знака на Алипий. Обзе го отчаяние. Той ги бе довел. Сега и двамата щяха да загинат заради глупостта и ревността му. Дали го бяха видели вече?
Докато я дебнеха в тъмното, единият от тях изръмжа:
-              Както заповяда господарят: да изглежда, все едно е работа на разбойници.
-              А не може ли преди това да... – мазно се ухили вторият.
-      Не! – отсече водачът без повече обяснения. – Забрави ли какво ти казах преди? Тя е вещица!
В този момент Неош стовари тежкия си юмрук върху темето на третия нападател. Онзи дори не трепна. Младият мъж започна да раздава удари наред. Войниците сякаш не го усещаха, но той не преставаше да ги налага. Погледна към леглото и видя, че водачът замахва с меча си.
Изведнъж тялото на въоръжения мъж рухна напред, затискайки младата жена под себе си. „Ще я смаже, трябва да я измъкна” – помисли си Неош. Тя не помръдваше, сигурно беше изгубила свяст. Другите двама бойци се опитаха да изправят своя водач, но той се свлече на пода. От гърдите му стърчеше малкият остър нож на ханджийката. Неош го погледна бегло, после посегна към нея и замръзна на място. През дълбоко прерязаното й гърло кръвта изтичаше на тласъци. Тялото й потръпна няколко пъти, после се отпусна.
Неош се спусна към нея и я прегърна. Закрещя името й: „Сара! Сара! Сара!”. Разтърси я няколко пъти, сякаш би могъл да я върне към живот. После, отчаян, я остави и отново се насочи към двамата войници. Те нищо не опитаха да му направят, сякаш изобщо не го бяха видели. Вместо това се хванаха да чупят дървени вещи и да ги трупат на камара. Не можа да им попречи. Въртеше се, безпомощен и объркан, не разбираше защо нищо не се подчинява на волята му. Продължи да обикаля замаян наоколо и след като странноприемницата пламна и погреба под горящите си отломки тялото на любимата му.




Няма коментари:

Публикуване на коментар